Гарабед Папазян наблюдаваше през стъклената врата на ателието си мъжа на отсрещния тротоар. Имаше навика да не гледа клиентите в работилницата си, но оттатък витрината минувачите все още не бяха клиенти. Мъжът на средна възраст отвън беше добре облечен. Повече от половин час стоеше там. Очевидно изпитваше колебания. „Обзалагам се, че ми носи за продажба някое старо семейно бижу. Закъсал е горкият, но сърце не му дава да се раздели с брошката на баба. Накрая ще влезе. Накрая всички влизат...” – мислеше си арменецът. И не сгреши. Месинговите звънчета в работилницата известиха влизането на клиент. Арменецът заби съсредоточен поглед в златната халка, върху която гравираше надпис от вътрешната ѝ страна. Влезлият тактично се изкашля.
- Слушам – без да вдига поглед, рече Гаро.
- Добър ден! Може ли да оцените това? – мъжът остави един диамант на тезгяха.
Гаро демонстративно сложи памучните ръкавици и едва тогава взе камъка. Не му бяха нужни повече от две секунди, за да си помисли „Диамант номе ...