Седя си. Ей така, до камината си седя. Хубавичко ми е, топличко ми е, ама нещо ми липсва. Нещо не е точно така както ми се ще, ама знам ли и аз какво ми се ще? И аз май че съм една щета, та остави се. Хапнал съм си, пийнал съм си, мезенце има, винце има още и какво? Аа, май се сещам: защо няма сега още някой тук, поне да споделя тая  хубавинка, да му се похваля колко ми е блааго на душицата, как ми е едно засмяно и розово, да си побъбрим по злободневните теми, да поспорим, да пофилософстваме... Е, бива ли така?  Всичко си имам, компанийка си нямам. Това, имането, нищо не е, когато си е само за тебе! Пълна маза с вино да имаш и да пиеш сам. Пълен фризер с месо - и да готвиш само за себе си. Нови дрехи да имаш и да ги обличаш, само за да се видиш в огледалото. Ох, тц, тц, тц! Добре, че не е всеки път така, че няма издържане! Е, хайде, наздраве!
  А!? Стига бе! Нали си бях сам? Ами тоя срещу мен? А стига бе! Нещо, нещо, абе... как и да го гледаш, все това си е. Аз седя срещу себе си! Майчицеее, толкоз ли съм пиян!? Седя си аз и срещу мен - пак аз! Това е някакъв феномен. Чакай малко! Дали  не съм се клонирал нещо? Нали съм си зодия близнаци. Гледам чашката, гледам каничката - нищо нередно! Просто домашно винце. Гледам срещу мене - е няма грешка - аз съм си! Ей, да не взема  да изперкам пък сега? Хм, е няма да се чудя повече на ония, дето си говорят сами. Е, какво да се прави - за всичко си има първи път. Ама все се надявам тая илюзия някак си да се разсее, че май съм се запътил към жълтата книжка. И ако...
  - Ей, чшш, докога ще зяпаш така тъпо? Искаш ли компания или не искаш? Ако искаш - дай една чашка и за мен, че виличка, че чинийка или да си се обслужвам сам?
  Майкооо, тоя, тоест - аз, говоря на мене си! Ами сега? Да отговоря или да чакам да ми мине?
  - Слушай, бра'чед, знам к'во си мислиш. Няма нищо такова! Всичко си е наред! Дръж се като нормален човек и си затвори устата, че ще ти капне в чашата. Хайде, ще се обслужвам сам, а ти се стегни и дай да видим какво става с тоя Европейски съюз, ще го бъде ли и докога? - казах аз на себе си или себе си на аз... съвсем я оплетох!
  - Е, ддобре, вземи си! Нали знаеш кое къде е? - казах пак аз на мене си. "Опааа, проговорих! Работата загрубя, ама дай поне да видим докъде ще стигне?"
  - 'Айде наздраве де! Нали така е по-добре, а?
  - Аха! Наздраве да ти..., да ни е!
  - Ее, как го виждаш тоя Евросъюз сега? Кажи, знам, че си го мислиш често - често.
  - Мии, виждам гоо... като Електрокарния завод в Лом. - "Ох, започна се! Майната му, нали няма кой да ме (или ни) види, тъй че, карай".
  - Е де, как така като електрокарния?
  - Ами, ей така, нали помниш? Хубаво, та хубаво! Работа - колкото щеш, банкети - колкото щеш, командировки - колкото щеш, частно -колкото щеш! Пък социални придобивки - един бюлюк - кеф ти по комсомолска, кеф ти по партийна линия.
  - Абе така е, ама виж докъде го докара, а?
  - Е, нали затова говоря де! Че и Евросъюзът натам го е подкарал. Нали помниш, когато попитах един по-стар колега, с тоя машинен парк, в тоя голям завод, разработва ли се паралелно нов продукт за пазара, оня ми се изсмя и каза: "Какъв нов продукт бе, ние не можем да смогнем да задоволим света с електрокари, ти пък нов продукт! Докато сме живи и още три поколения след нас, ще произвеждат електрокари!"
  - Аха, помня! И ти аха да му речеш: "Плямпаш глупости, колега!" , ама нали млад специалист, новобранец, хайде да се не бъркам в мисленето на старите вълци.
  - Така някак си го кара и тоя съюз. Ето, виж гърците! Такъв висок стандарт на живот имаха и още имат, а покритие - таратанци. Маслинови гори в качета!
  - Хааа, верно, тиа изроди големи лъжци, брей!
  - Ами лъжци, ама сега ще се наложи да ги дондуркаме! - "Не, това не може, да е нормално! Какво съм се раздрънкал? Уж съм сам, уж не съм, знам ли вече какво става? Обаче ми дойде една идея - ще взема да му фрасна един шамар изненадващо, да видя дали е материален тоя натрапник, дали ще реагира, че нещо не е наред така!"
  И така лека-полека, както си приказвахме, аз се попримъкнах по-близо до мене си и започнах да дебна удобен момент. И когато онова Аз се пресегна за чашата, аз се  изправих и замахнах и...
   Майкооо, такова събуждане не бях правил - изтресох със всичка сила таблата на леглото, която е от масивно дърво и цял ден ми тръпна ръката. Нищо де, нали поне ми олекна, че съм си нормален! Поне за сега...