Купих се една кутия цигари и една бутилка червено вино. Първите няколко пъти след като спирах да пуша ми беше ужасно тежко. Но болката бързо отминаваше и успявах да я превърна в начин да извличам за себе си удоволствие. По-трудно ми беше с алкохола, понеже така и не успях да свикна да пия.
Димът от цигарите дразнеше очите ми, но въпреки това пушех. Понякога дори чувствах, че страстта към цигарите принадлежи на някого другиго, не на мен, но въпреки това - пушех. Дори, когато пишех, димът ми пречеше, лютеше на очите ми, но аз пак пушех. Каква гротеска бях - твърдях, че не искам да пуша, че цигарите ми причиняват страдание, но въпреки това - аз пушех. И ми беше кеф!
Затова реших, че е крайно време да нагазя с тънките си токчета в страданието и тази вечер ми се стори идеална за целта.
В дома ми беше шумно - телевизорът буботеше, хладилникът грухтеше, а от стаите долитаха разни гласове. А в мене беше някак глухо. Ослушах се в себе си и долових единствено ленивото потракване на някакъв часов ...