Тя обичаше живота ... Обичаше красотата в него, обичаше любовта...
Но често тя прекарваше мигове, взирайки се в мрака , в тъмнината на живота, не го разбираше в дълбочина, но нейното безконечно доверие към Великата Божия Промисъл и даваше стабилно вътрешно спокойствие....
Тя обичаше динамиката на живота и и позволяваше, понякога, да я връхлита....веднъж се отпускаше в ръцете на тази динамика като листо, в прегръдката на ураган, друг път само леко танцуваше с нея, но стабилно вкоренена като вековен мъдър дъб....