Динозавър с шапка
4 мин за четене
Седях си аз на компютъра и гледах филм. Изведнъж някой почука на вратата. Аз спрях филма и попитах:
- Кой е?
- Аз съм – отвърна непознат глас.
- Кой си ти?
- Непознатият глас – представи се той. Аз станах и му отворих. Отвън стоеше динозавър с шапка. Не беше голям. Колкото човек висок, но имаше опашка и по това го познах, че е динозавър.
- Здравей – каза динозавърът – аз съм Мишо, кой си ти?
- И аз съм Мишо! – зарадвах се аз.
- И чичо ми се казва Мишо, но той е снипкав.
- Какъв е? – колкото и да съм умен не мога да знам всички думи. Динозавърът обаче не отговори, явно мислеше за нещо. След малко попита:
- Яде ли ти се супа?
- Не ми се яде.
- Каква супа?
- Каква супа какво?
- Каква супа не ти се яде?
- Никаква супа не ми се яде.
- А добре. И на мен не ми се яде. Влез ако желаеш.
- Аз съм вътре, ти си вън. Аз трябва да те поканя, не ти мен.
- За супа ли?
- Не, да влезеш вътре.
- Добре, ще вляза. – и той влезе, въпреки че не знам дали моето се броеше за покана.
Динозавърът се настани в един стол и попита:
- Супичка искаш ли?
- Не искам – отвърнах.
- И аз, и аз.
- Какво искаш от мен?
- Освен супа?
- Нали не искаше супа?
- Не искам. Ти искаш ли?
- Не искам.
- Добре, защото и аз не искам.
И замълчахме. Пръв мълчанието наруших аз:
- Е, какво правиш тук?
- Не е ли очевидно? Дойдох да се видя с теб.
- За какво?
- Да си поговорим.
- Говори.
(Внимание: Този разказ има склонност към все по-силно изтъпяване, така че мислете му преди да четете нататък!!!) Та така, динозавърът заговори:
- Преди два дни с чичо Мишо бяхме на риболов. Аз исках да хвана златната рибка, за да ми изпълни три желания. Но не я хванах и затова идвам при теб.
- За какво?
- За това?
- Кое?
- Да те питам искаш ли супа.
- Не, не искам.
- И аз не искам.
- А нещо искаш ли?
- Да, да ми изпълниш три желания.
- Аз не мога да ти изпълня три желания.
- А едно?
- Не мога да ти изпълня никакви желания.
- Ти още не си чул желанията.
- Добре, кажи ги.
- Първо да те питам, искаш ли супа?
- Не.
- И аз. Та, първото ми желание е да ми направиш планина от сладолед.
- Охо, значи си сладоледолюбив динозавър.
- Не, алергичен съм към сладолед.
- Тогава защо ти е планина от сладолед.
- За да видя как ще изглежда.
- Не можеш ли да си представиш?
- Не съм опитвал.
- Опитай.
Динозавърът стисна очите си и помълча малко. След малко попита, както си беше със затворени очи:
- Какъв е сладоледа?
- Жълт. – казах аз.
Динозавърът отвори очи и каза:
- Съжалявам, не мога да си представя планина от жълт сладолед. Все супа ми изниква. Искаш ли супа?
- Не искам.
- И аз не искам.
Пак замълчахме. И пак аз заговорих пръв:
- Съжалявам, не мога да изпълня желанията ти. Опитай пак да хванеш златната рибка.
- Супа от златна рибка ли ти се яде?
- Не, никаква супа не ми се яде. Стига си ме питал вече.
- Добре де, спокойно. Като заговори за риба и аз за супа първо си помислих. Щом не искаш супа, за какво ти е да хващаш рибката.
- За теб, за трите ти желания!!! – няма да ви лъжа, малко се бях изнервил.
- За мен? – очите на динозавъра си насълзиха. – Колко мило. Пожелавам ти успех с риболова.
- Благодаря – казах аз.
- Кога ще ядем супата?
- Няма да ядем супа.
- Добре, то и без това не ми се ядеше, щях само да се мъча да я ям. Яж си я сам.
И динозавърът излезе. Аз не пуснах филма, ами се замислих за тази странна случка, но тогава някой почука на вратата. Отворих и отвън видях динозавъра Мишо.
- Здрасти – каза той – май си забравих шапката у вас.
- Не си – въздъхнах аз – на главата ти е.
Динозавърът я свали, огледа я и се засмя:
- Свикнал съм да я забравям, когато ям супа с някого. Връщам се вече по навик.
След това се обърна да си върви, но се сети нещо и попита:
- Останала ми е малко от обяд, затова да те питам, пие ли ти се Coca-Cola?
- Не – казах аз по инерция. И това е единственият път в живота ми, когато съм отказвал кока-кола.
Когато динозавърът Мишо си тръгна, аз се замислих за него и изведнъж осъзнах, че много ми се яде супа.
- Кой е?
- Аз съм – отвърна непознат глас.
- Кой си ти?
- Непознатият глас – представи се той. Аз станах и му отворих. Отвън стоеше динозавър с шапка. Не беше голям. Колкото човек висок, но имаше опашка и по това го познах, че е динозавър.
- Здравей – каза динозавърът – аз съм Мишо, кой си ти?
- И аз съм Мишо! – зарадвах се аз.
- И чичо ми се казва Мишо, но той е снипкав.
- Какъв е? – колкото и да съм умен не мога да знам всички думи. Динозавърът обаче не отговори, явно мислеше за нещо. След малко попита:
- Яде ли ти се супа?
- Не ми се яде.
- Каква супа?
- Каква супа какво?
- Каква супа не ти се яде?
- Никаква супа не ми се яде.
- А добре. И на мен не ми се яде. Влез ако желаеш.
- Аз съм вътре, ти си вън. Аз трябва да те поканя, не ти мен.
- За супа ли?
- Не, да влезеш вътре.
- Добре, ще вляза. – и той влезе, въпреки че не знам дали моето се броеше за покана.
Динозавърът се настани в един стол и попита:
- Супичка искаш ли?
- Не искам – отвърнах.
- И аз, и аз.
- Какво искаш от мен?
- Освен супа?
- Нали не искаше супа?
- Не искам. Ти искаш ли?
- Не искам.
- Добре, защото и аз не искам.
И замълчахме. Пръв мълчанието наруших аз:
- Е, какво правиш тук?
- Не е ли очевидно? Дойдох да се видя с теб.
- За какво?
- Да си поговорим.
- Говори.
(Внимание: Този разказ има склонност към все по-силно изтъпяване, така че мислете му преди да четете нататък!!!) Та така, динозавърът заговори:
- Преди два дни с чичо Мишо бяхме на риболов. Аз исках да хвана златната рибка, за да ми изпълни три желания. Но не я хванах и затова идвам при теб.
- За какво?
- За това?
- Кое?
- Да те питам искаш ли супа.
- Не, не искам.
- И аз не искам.
- А нещо искаш ли?
- Да, да ми изпълниш три желания.
- Аз не мога да ти изпълня три желания.
- А едно?
- Не мога да ти изпълня никакви желания.
- Ти още не си чул желанията.
- Добре, кажи ги.
- Първо да те питам, искаш ли супа?
- Не.
- И аз. Та, първото ми желание е да ми направиш планина от сладолед.
- Охо, значи си сладоледолюбив динозавър.
- Не, алергичен съм към сладолед.
- Тогава защо ти е планина от сладолед.
- За да видя как ще изглежда.
- Не можеш ли да си представиш?
- Не съм опитвал.
- Опитай.
Динозавърът стисна очите си и помълча малко. След малко попита, както си беше със затворени очи:
- Какъв е сладоледа?
- Жълт. – казах аз.
Динозавърът отвори очи и каза:
- Съжалявам, не мога да си представя планина от жълт сладолед. Все супа ми изниква. Искаш ли супа?
- Не искам.
- И аз не искам.
Пак замълчахме. И пак аз заговорих пръв:
- Съжалявам, не мога да изпълня желанията ти. Опитай пак да хванеш златната рибка.
- Супа от златна рибка ли ти се яде?
- Не, никаква супа не ми се яде. Стига си ме питал вече.
- Добре де, спокойно. Като заговори за риба и аз за супа първо си помислих. Щом не искаш супа, за какво ти е да хващаш рибката.
- За теб, за трите ти желания!!! – няма да ви лъжа, малко се бях изнервил.
- За мен? – очите на динозавъра си насълзиха. – Колко мило. Пожелавам ти успех с риболова.
- Благодаря – казах аз.
- Кога ще ядем супата?
- Няма да ядем супа.
- Добре, то и без това не ми се ядеше, щях само да се мъча да я ям. Яж си я сам.
И динозавърът излезе. Аз не пуснах филма, ами се замислих за тази странна случка, но тогава някой почука на вратата. Отворих и отвън видях динозавъра Мишо.
- Здрасти – каза той – май си забравих шапката у вас.
- Не си – въздъхнах аз – на главата ти е.
Динозавърът я свали, огледа я и се засмя:
- Свикнал съм да я забравям, когато ям супа с някого. Връщам се вече по навик.
След това се обърна да си върви, но се сети нещо и попита:
- Останала ми е малко от обяд, затова да те питам, пие ли ти се Coca-Cola?
- Не – казах аз по инерция. И това е единственият път в живота ми, когато съм отказвал кока-кола.
Когато динозавърът Мишо си тръгна, аз се замислих за него и изведнъж осъзнах, че много ми се яде супа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Костов Todos los derechos reservados
