„Събуди се, въздигни се, или падни завинаги.“
Сър Джон Милтън, „Изгубеният рай“
В една задушна юлска нощ, обзет от скука, Бог се замислил колко е досадно да си сам. И изведнъж му дошло на ум да се развесели с някой от своите „божествени“ анекдоти. Най- доброто, измисляно някога - да „изобрети“ същество, носител на съзнанието, че е всемогъщо като него, а всъщност да няма контрол над нищо, намиращо се извън малкия му свят. Цял живот да му е нужно да разбере, че умението да заповядва на себе си е доста по-мъчно от забавлението да държиш властта над Вселената. Но в дебелата черна книга, която всеки е виждал поне веднъж в живота си, друг съхранява в кабинета си, а трети заспива с нея под възглавницата, обвит с бяла нощница, държаща ръцете му неподвижни, Бог е нарисуван като добричък чичко и точно затова не бихме искали да сме толкова лоши и да разбиваме илюзии като ви го представяме по начин, противоречащ й. Та, по същество... В диханието, което напълнило белите му дробове, Създателят скрил ...