20 ene 2022, 10:16  

Джеф и Анди спасяват отново човечеството 

  Prosa » Relatos, De humor
311 4 7
4 мин за четене

/подражание по великия О.Хенри/

С Анди Тъкър завъртяхме няколко успешни бизнес проекта. В Айдахо открихме и закрихме университет и игрален дом, в Кънектикът намерихме, продадохме и загубихме златна жила, в Тексас проведохме курсове за бързо омъжване на вдовици.

Така стигнахме до малкото градче Зелен въздух, нейде в Айова. Нямаше нужда даже да се оглеждаме – тук пазарната среда беше на ниво древния Шумер, хората наивни като канзаски шериф, а климатът така здрав, че се налагаше да се водят междусемейни войни, та дано намалее малко популацията в големите родове.

Затова и вдовиците не бяха малко, което си е специалността на Анди. Аз пък разбирам от наскоро омъжени и вече скучаещи по мъжете млади дами.

Трябваше ни, разбира се, малко време, за да проучим добре възможностите за разгръщане на талантите ни. Поради което добре огледахме градчето и отбелязахме наличието на доста стари жени, отдавна надхвърлили полезния лимит на Божието търпение.

Но – нали ви казах: климатът. И природата. Тук беше така чисто, че даже въздухът зеленееше като част от гората и тревата. А водата спокойно заместваше леда в ежечасното уиски на гражданите и жените им.

Само че точно тогава градът беше изненадан от намесата на Архангел Михаил. Прабабата на кмета, едва сто и петгодишна, почина внезапно. Според местния доктор Айболей – от преумора да живее.

Не, че той разбираше нещо от медицина – при последната част на разговора ни една вечер, тоест, след деветнадесетото уиски, призна, че не е учил никъде, обаче пристигнал тук и…

Ясно ми беше – намерил златната мина и заседнал да човърка долари.

Не ми костваше много да съставя бизнес плана и го убедя да участва. Не рискуваше нищо, обещавах му каруци с долари.

И на другия ден докторът взе да разправя навред, където седнеше – а той сядаше при всяка покана да ударят по едно – че ние, Джеф Питърс и Анди Тъкър, сме известни немски фармацефти от турски произхоД. И сме спрели за малко в загубеното им градче по пътя си към Ню Йорк, където вилнее страхотна болест. А в багажа си носим знаменития еликсир на доктор Авицена Гален Асклепиус. Лекарство, помагащо за всичко – от забременяване до възкресяване…

И тогава се разбра, че Манди Смит, омъжена вече десет години, но незарадвана с дете, е вече бременна. При това опитите върху нея бяха провели почти всички мъже от града, с изключение на тия с рехава памет, забравили и имената си…

Естествено, Манди обяви, че е ваксинирана срещу безплодие от самия доктор Асклепиус. Или познат ми на мен като Джеф Питърс от огледалото ми…

Как стана тая работа – няма да ви обяснявам, ако не знаете, значи не четете непозволена за възрастта ви учебна литература.

Но е факт! Манди наду корема…

И не само това. След ваксинацията ковачът Джоунс преодоля странната болест, която подсичаше краката му при всяко минаване пред салууна и го караше да влиза вътре. Някои скептици заявиха, че това излекуване е реалност след като жена му постъпи като келнерка и умело се намесваше при опитите на ковача да влезе за ново освежаване…

Освен това, ваксината спираше всякакви проблеми с коклюш, чума, подбиване на петите, изкълчване на крайник, сутрешно главоболие…

Така че повечето местни хора видяха резултатите от ваксинацията и решиха - два долара и едно уиски не са скъпа цена за подсигуряване на здравето.

Още повече, когато една сутрин върху бившата трева на малката градинка пред салууна откриха Джими, известен с оригиналната си страст към мъжете, заспал в прегръдките на най-добрата местна дама, харесваща всички плащащи си мъже, Дебра Певицата…

Докторът обясни, че предната вечер инжектирал Джими и… Макар Уокър, майсторът на нелегалното местно уиски, да твърдеше друго. Но гражданите приеха спора като сблъсък на рекламни интереси.

Работата закипя. Анди забъркваше илача, аз го продавах, докторът инжектираше – където улучи, зависи от бройката уискита до тоя момент.

Така почти цял месец. Болестта беше страшна, поразяваше навред, та се наложи да обявим нужда от втора доза, а сетне и от трета…

Можеше и четвърта да поставим – това са си два долара, но минаващ търговски пътник съобщи, че в далечна Невада имало град Хипохопи. Където се появила друга странна болест.

И ние с Джеф тръгнахме към новата обетована земя…

Еликсирът какъв е? А, приятел, извинявай, но това си е наша бизнес тайна. Само ще спомена, че се налагаше да счукваме наситно цяла тухла и да подобряваме вкуса й с канче мед.

Клиентът винаги има право и трябва да бъде добре обслужен. От диагнозата до след плащането…

Което е негово основно задължение…

 

 

 

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • заседнал да човърка долари...
  • Благодаря, Елке!
  • Много ми прилича на един по-нов бизнес...само че по-голям по мащаб! Да са им честити милиардите за наша сметка! Май вече прекалиха! Благодаря ти за позицията!
  • Благодаря, Пепи, Смути, Петре!
  • Ауу, звучи като съвременна приказка ...
  • Най-лошото в цялата човешка история, е че просто няма лек за човешката глупост и сляпо доверие. Всичко останало е бизнес нюх и подходяща почва за развитие на вируси, слухове и каквото се сетим още
  • Резистентни сме към тухлата, нали си я ядем с червения пипер.
    Чакаме нов еликсир, после ще му намерим и болест 😎
Propuestas
: ??:??