Днес отново те видях
3 мин за четене
Срещнах те... днес отново те видях. Както си бях обещала, вече не те гледах с онзи плам в очите. Напротив! Гледах те със
силна омраза и пренебрежение! Ти не заслужаваше друго... и как нагло ми каза, че още ме обичаш, а в следващия момент
целуваше друга само и само да ми докажеш, че съм безсилна без теб, само и само да ме накараш да страдам, да се нуждая от
теб. И каква е истината?! Истината е, че не можеш да обичаш. Защото човек, когато обича истински, колкото и наранен да е,
той иска да вижда само усмивка по лицето на любимия... та дори те да не са заедно. Гледах те, но не, не както преди. Онази любов,
онова желание да бъда твоя вече ги нямаше. Казват, любовта била сляпа. Да, така е. Сега вече далече - със сърцето си - от теб,
виждам колко глупаво е дори човек за секунда да повярва на думите и обещанията ти... чувствам се малка, когато се сетя как
всяка твоя дума беше като закон за мен! Вярвах ти, обичах те... споделях ти всичко и ти имах сляпо доверие - за живота,
чувствата си... за всичко мое. Бях готова да ти се отдам - по всякакъв начин!!!
Да, преди те обичах, радвах ти се така, както малко дете се радва на играчка, за която отдавна мечтае. И, ах... колко силно се
радвам, че бързо избягах от твоята примка... така силно ме беше вързал и не ме пускаше дори за миг. След всяка среща с теб
се чувствах безсилна, немощна... сякаш беше изпил всичката енергия, останала в тялото, душата ми! Взимаше ми всичко само
за няколко часа заедно. И не се интересуваше от това какво се случва с мен, как се чувствам аз! Важното беше, че ти беше
доволен. Важното беше, че ти беше щастлив! Отново, както винаги, беше получил това, което искаше!!!
И днес... се почувствах най-щастливата и горда жена. Гледах те така нагло, както ти преди ме гледаше. Можех да ти кажа
всичко, което искам... без да се страхувам дали ще се разсърдиш или дали ще те нараня. Напротив! Говорех ти с омраза в
очите... А ти не спираше да ме гледаш! Нараних ли те? Да, нараних твоята скъпоценна особа. Чесно казано това нямаше
значение, даже напротив, доставяше ми удоволствие да виждам, че си готов да лазиш пред мен, да се правиш на палячо, само и
само да чуеш моето: "Обичам те"... Но това, което излезе от моите устни беше едно подигравателно "Обичам те"... а виждах, че
ти сякаш чуваше "мразя тя"... Доставяше ми удоволствие...
Харесва ми, че си така зависим от своето себелюбие... Харесва ми, че не можеш да живееш без да си обичан. Мразя те... мразя
всичко в теб... Начина, по който говориш, начина, по който гледаш... Дразни ме това, че смяташ, че света трябва да се върти
около теб... Мразя всичко в теб. Честно казано, след днешната ни среща, съвсем всичко, което изпитвах към теб, умря...
Скоро се пренасям там... където ще си ми безразличен. Най-обичам, когато се стигне дотам... Защото това носи най-голямата
болка... Да виждаш някой, който е бил под твое влияние и сега дори най-милото ти отношение, най-силните думи и обещания, да
нямат силата да го накарат дори да те погледне... Защото това е, което заслужаваш ти! И аз с удоволствие ще ти го причиня!
Заради себе си... и заради всички жени, които си лъгал и ще лъжеш. Заради всяка една, с която се отнасяш като с боклук...
Заслужаваш го, и о... радвам се, че точно аз ще бъда тази, която ще те накара да страдаш... и то не, защото ме обичаш, а
защото пренебрежението е това, което те убива... и аз с огромна наслада ще ти го даря!
силна омраза и пренебрежение! Ти не заслужаваше друго... и как нагло ми каза, че още ме обичаш, а в следващия момент
целуваше друга само и само да ми докажеш, че съм безсилна без теб, само и само да ме накараш да страдам, да се нуждая от
теб. И каква е истината?! Истината е, че не можеш да обичаш. Защото човек, когато обича истински, колкото и наранен да е,
той иска да вижда само усмивка по лицето на любимия... та дори те да не са заедно. Гледах те, но не, не както преди. Онази любов,
онова желание да бъда твоя вече ги нямаше. Казват, любовта била сляпа. Да, така е. Сега вече далече - със сърцето си - от теб,
виждам колко глупаво е дори човек за секунда да повярва на думите и обещанията ти... чувствам се малка, когато се сетя как
всяка твоя дума беше като закон за мен! Вярвах ти, обичах те... споделях ти всичко и ти имах сляпо доверие - за живота,
чувствата си... за всичко мое. Бях готова да ти се отдам - по всякакъв начин!!!
Да, преди те обичах, радвах ти се така, както малко дете се радва на играчка, за която отдавна мечтае. И, ах... колко силно се
радвам, че бързо избягах от твоята примка... така силно ме беше вързал и не ме пускаше дори за миг. След всяка среща с теб
се чувствах безсилна, немощна... сякаш беше изпил всичката енергия, останала в тялото, душата ми! Взимаше ми всичко само
за няколко часа заедно. И не се интересуваше от това какво се случва с мен, как се чувствам аз! Важното беше, че ти беше
доволен. Важното беше, че ти беше щастлив! Отново, както винаги, беше получил това, което искаше!!!
И днес... се почувствах най-щастливата и горда жена. Гледах те така нагло, както ти преди ме гледаше. Можех да ти кажа
всичко, което искам... без да се страхувам дали ще се разсърдиш или дали ще те нараня. Напротив! Говорех ти с омраза в
очите... А ти не спираше да ме гледаш! Нараних ли те? Да, нараних твоята скъпоценна особа. Чесно казано това нямаше
значение, даже напротив, доставяше ми удоволствие да виждам, че си готов да лазиш пред мен, да се правиш на палячо, само и
само да чуеш моето: "Обичам те"... Но това, което излезе от моите устни беше едно подигравателно "Обичам те"... а виждах, че
ти сякаш чуваше "мразя тя"... Доставяше ми удоволствие...
Харесва ми, че си така зависим от своето себелюбие... Харесва ми, че не можеш да живееш без да си обичан. Мразя те... мразя
всичко в теб... Начина, по който говориш, начина, по който гледаш... Дразни ме това, че смяташ, че света трябва да се върти
около теб... Мразя всичко в теб. Честно казано, след днешната ни среща, съвсем всичко, което изпитвах към теб, умря...
Скоро се пренасям там... където ще си ми безразличен. Най-обичам, когато се стигне дотам... Защото това носи най-голямата
болка... Да виждаш някой, който е бил под твое влияние и сега дори най-милото ти отношение, най-силните думи и обещания, да
нямат силата да го накарат дори да те погледне... Защото това е, което заслужаваш ти! И аз с удоволствие ще ти го причиня!
Заради себе си... и заради всички жени, които си лъгал и ще лъжеш. Заради всяка една, с която се отнасяш като с боклук...
Заслужаваш го, и о... радвам се, че точно аз ще бъда тази, която ще те накара да страдаш... и то не, защото ме обичаш, а
защото пренебрежението е това, което те убива... и аз с огромна наслада ще ти го даря!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Радвамсе,че разказа ми ти е харесал!
)) . Хубаво е да. Мен ми харесват този тип разкази.
