Седя и мисля. Нима това наистина беше любов? Нима това, което изпитах с теб и към теб е чувството, което поетите възпяват, и за което хората бленуват?
Откакто се появи живея в кошмар. Ти си всичко, което някога съм мразила, от което съм се бояла и което съм презирала. Всяко твоя дума изразяваше омраза, ненавист, а всяко действие - безнадежност. Появи се от мрака, само за да ме обсебиш и да ме вземеш със себе си обратно там. Що за парадокс - нима може дяволът да ме научи да обичам така искрено и истински? През цялото време бягах от теб като от огън. Бягах, докато не разбрах, че макар да изгаря, огънят също се страхува. Може би нямаше да е толкова трудно, ако не виждах, че си слаб, че имаш нужда от нежност. Аз се превърнах в твоето сърце, а ти беше моята омраза, защото единственото, което аз можех да правя, е да обичам, а на теб не ти беше останало друго освен да мразиш. Ти ме накара да се изправя срещу това, от което бягах - гнева, болката и нещастието. Ти беше олицетворение на всичко това. Опитвайки да се боря, изгубих себе си някъде по пътя, но стигнах до сърцето ти. След всичко преживяно сякаш изпихме силите си и се отдалечихме. Съдбата ни раздели. Ти си там, аз съм тук - толкова сме отдалечени, че сякаш всичко наистина е било само един кошмар, от който сме се събудили. Сърцето ми все още кърви за теб. Аз влязох с теб в мрака и оставих част от себе си там, при теб, за да не се чувстваш самотен, когато ме няма. Как искам да изкрещя: "Обичам те!", но ти няма да ме чуеш, няма да повярваш. Що за любов е това? Мразя всичко в теб и въпреки това ти си единствения, пред когото падам на колене, заради когото бих дала всичко. Любовта се корени във страданието - колко ли много се обичаме, за да си причиняваме толкова страдание.
Дали съдбата ще ни срещне отново? Имаме цял живот пред себе си, толкова неща ни предстоят. Ако наистина е писано, ще се срещнем пак - някога, някъде. Не е важно кога и къде, важното е, че този път няма да те пусна да си отидеш. А през това време ще дишам за теб, ще живея за теб и ще мисля за теб, и за деня, когато ще застанеш пак пред мен, ще отнемеш омразата, която взех от теб и ще ме оставиш да те обичам до края на света.