Ей го – опнат примерно по гръб, кръстосал ръце, като никога вглъбен и мълчалив…

Беше й омръзнало да го слуша. Всеки ден, всеки час – не млъкваше.

Не, не дрънкаше глупости – тях тя си осигуряваше от колежките в службата и приятелките в кафенето. А винаги като черешка на тортата цъфваха изказванията на началниците.

Той… Е, добре – няма да я чуе, няма да се възгордее, няма да помисли, че е по-умен от жена си. Никой мъж не бива да има подобни ереси в главата. Защото отпускат напрежението и карат съпругът да се изживява не само като мъж, но и като човек.

Обаче – сега може. И занапред е нормално да говори за бившия като за идеал… Даже като любим… Отдавна беше забелязала, че спасилите се овреме бивши съпрузи са гадове, а преждевременно напусналите семейния казан и скочилите в другия свят, са все ангелчета небесни…

А той ги ръсеше едни…

Е, понякога я ядосваше с иронията и умението си да види петната по уж грижливо боядисаната фасада, даже да проникне зад кулисите и се присмее на праха, мишките и плесента, скривани грижливо от събеседниците му…

Даже за смъртта си говореше. Веднъж дори  каза, че би искал да е нейде наоколо й поне половин час след смъртта си… Или час ли…

Тя се сепна. Половин ли, час ли – от живота беше разбрала, че Господ има странно чувство за хумор. И често ги прави едни… Най-шантавите комедийни автори не могат му съперничи.

Та сега…

Ами ако…

Наведе глава, ощипа се здравата по бедрото, зарони сълзи, които се усилиха, когато видя,че е забравила да полее индришето. А с толкова труд го намери…

Язък! За рев си е… Ще й липсва…

Заповядайте - интересно е. https://wordpress.com/post/genekinfoblog.wordpress.com/9751