18 nov 2022, 10:26

Добре дошла, моя пролет

  Prosa » Otros
844 0 0

Розов залез гали
нежно розови дрянове и люляци.
Те са гости при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта
докато аз ти давам моята чувствена прегръдка,
а цветовете показват моята благодарност за теб.

Млечнобели дървета текат
в леките вълни на вятъра.
Черешови клони се люлеят и спокойно пеят
близо до изящни форзиции и златни пясъци.
Пред този сутрешен градски пейзаж аз казвам „Добре дошла, моя пролет“.

Ягодови реки на дневна светлина пресичат пътя ми,
а сърца от пурпурен нар
целуват повърхността им със страст.
Ароматът на хрупкавото кафе ме води
към твоята очарователна любов, готова да спре времето.

Природата се събужда готова да роди
цветните деца на майката Земя.
Събираме се заедно в преданост,
оценявайки нашата любов с ноти на симфония
и вибрации на изразителни емоции.

Хрупкавият шоколад се топи,
слънцето пристигна да ни стопли.
Капки дъжд го давят в поток от единство
както идва новото начало в нашите души.
Нека ушите ни отворят сетивата си за целта на музиката.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

14 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...