Nov 18, 2022, 10:26 AM

Добре дошла, моя пролет

  Prose » Others
846 0 0

Розов залез гали
нежно розови дрянове и люляци.
Те са гости при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта
докато аз ти давам моята чувствена прегръдка,
а цветовете показват моята благодарност за теб.

Млечнобели дървета текат
в леките вълни на вятъра.
Черешови клони се люлеят и спокойно пеят
близо до изящни форзиции и златни пясъци.
Пред този сутрешен градски пейзаж аз казвам „Добре дошла, моя пролет“.

Ягодови реки на дневна светлина пресичат пътя ми,
а сърца от пурпурен нар
целуват повърхността им със страст.
Ароматът на хрупкавото кафе ме води
към твоята очарователна любов, готова да спре времето.

Природата се събужда готова да роди
цветните деца на майката Земя.
Събираме се заедно в преданост,
оценявайки нашата любов с ноти на симфония
и вибрации на изразителни емоции.

Хрупкавият шоколад се топи,
слънцето пристигна да ни стопли.
Капки дъжд го давят в поток от единство
както идва новото начало в нашите души.
Нека ушите ни отворят сетивата си за целта на музиката.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

The work is a contestant:

14 place

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...