Тази зимна сутрин пристигнах по-рано на училище и започнах да се мотая по улиците. Беше прохладно и необичайно тихо. Слънцето още не беше напълно изгряло и всяко дърво приличаше на черна пукнатина в пейзажа. От време на време се разминавах с някоя кола или с някой забързан за работа човек, но като цяло всичко беше отпуснато, девствено и свежо и спокойствието, освен от колите, се нарушаваше от гаргите, които прелитаха от едно дърво на друго и се сливаха с тях сякаш преминаваха от едно небитие в друго, пресичайки с полета си битието като човешки души.

 Вървях си аз така, отнесена в своите мисли, и изведнъж спрях пред магазинчето.

 Във въпросното магазинче продаваше един мъж на около петдесет и девет години. През междучасието цялото училище се изсипваше там, купуваше вафли, солети, чипсове и всякакви други неща и после всички пасивни и непасивни пушачи се събираха отпред и започваха да разговарят за разни работи и не помръдваха до края на междучасията сякаш бяха с междучасно залепени подметки за тротоара.

 Моите подметки не правеха изключение, но не ме привличаше само гравитацията, а и голямото разнообразие от все вкусни и изкусителни стоки в магазинчето.

 Излизахме и отивахме "при Тони", за нас думата "навън" не съществуваше.

 Веднъж след училище бях гладна и отидох в магазинчето, взех си от любимите ми бисквитки с мляко и чаках приятелката ми да си допуши цигарата. Тони метеше фасовете и един човек го помоли да сложи някаква реклама отпред. Той се съгласи и продължи да мете.

 Това, което ме накара да се закова на място тази сутрин беше, че вместо реклама на входа на магазинчето беше залепен некролог.

 През голямото междучасие там имаше цяла планина от цветя, запалени свещички и едно огромно табло, на което учениците бяха нарисували сърчица и бяха написали "Обичаме те, Тони", " Много ни липсваш, Тони и винаги ще останеш в нашите сърца". Улицата се задръсти от ученици и всички стояха и мълчаха.

 Тони не беше просто продавач, той беше един много добър човек, който дори когато нямаш пари, би ти дал да си вземеш всичко. Един добър човек, когото много от нас не оцениха, заслепени от чипсове и шоколади. Подминавахме го, не го познавахме и едва сега се досетихме, че той ни беше правил добро, че той беше повече от всичко, за което го мислехме.