Тази зимна сутрин пристигнах по-рано на училище и започнах да се мотая по улиците. Беше прохладно и необичайно тихо. Слънцето още не беше напълно изгряло и всяко дърво приличаше на черна пукнатина в пейзажа. От време на време се разминавах с някоя кола или с някой забързан за работа човек, но като цяло всичко беше отпуснато, девствено и свежо и спокойствието, освен от колите, се нарушаваше от гаргите, които прелитаха от едно дърво на друго и се сливаха с тях сякаш преминаваха от едно небитие в друго, пресичайки с полета си битието като човешки души.
Вървях си аз така, отнесена в своите мисли, и изведнъж спрях пред магазинчето.
Във въпросното магазинче продаваше един мъж на около петдесет и девет години. През междучасието цялото училище се изсипваше там, купуваше вафли, солети, чипсове и всякакви други неща и после всички пасивни и непасивни пушачи се събираха отпред и започваха да разговарят за разни работи и не помръдваха до края на междучасията сякаш бяха с междучасно залепени подмет ...