I
Имало едно време
Сивoбелезникав облак дим се издигна към тавана на стаята, преминавайки през необръснатото му лице. Той леко присви кафявите си очи. Вече беше свикнал с всичко това. И дори лекото закашляне, което последва, не можа да отклони вниманието му. В следващия миг нов облак премина през лицето му, а старият достигна края на своето пътешествие, разпръсквайки се по белия таван на стаята, сякаш никога не бе съществувал.
Колко много кратката история на този облак дим приличаше на повечето от хората, които всеки ден преминаваха през световъртежа на живота. Също като него, те просто съществуваха, за да може само в един кратък миг да изчезнат, неоставяйки никаква следа след себе си. Нищо, което да има някаква стойност или което да бъде една добре осветена и ярка пътека за следващото поколение.
Младият мъж, който методично подаваше към платката си тинол, също не правеше изключение. Той бе започнал работа в тази фирма за изработка на електронни изделия съвсем скоро, непосредствено сле ...