Глава 9
Чувах някакъв шепот до ухото ми, но не можех да осъзная дали сънувам или не. Думи, които не можех първоначално да различа една от друга. Тръпки преминаха по гръбнака ми и най-накрая се осъзнах и отворих очи. Димитър се беше надвесил над мен и шепнеше на ухото ми.
-И се събуждаш, и се събуждаш – говореше той и аз примигах.
-Хей, изкара ми акъла! – възкликнах, а той се разсмя сърдечно и се изправи. Беше облечен с тъмночервения си халат, хлабаво завързан на кръста му. Краката му бяха боси, което ми напомни, че най-вероятно под халата няма други дрехи или бельо. Русата му коса падаше свободно покрай лицето му, леко начупена. Усмивката му се разшири до небесата, отново показвайки ми чаровните му трапчинки.
-Хайде, не мога повече да те чакам – каза той и аз се сепнах.
-Ама за какво?
-Кафе, разбира се! – възкликна той – трябва да отидеш да ми вземеш кафе от долу! Свършиха онези гадни инстантни кафета, които бях купил.
-Искаш да ти взема кафе? Защо не си вземеш сам? – възмутих се аз, о ...