ZyPetrov
Много лица. Един човек. Всеки.
---
"Докато слизах надолу по стълбите, осъзнах случилото се и ме напуши смях. Като същинско дете, той ме беше събудил, защото иска нещо. Въпреки всичко ми се видя чаровно, но не знаех дали няма да го прави винаги. Завърнах се с още топлото кафе от долу, а Димитър ме чакаше навън на терасата, седнал на пластмасовия си стол и потопил очи в телефона си. Отново беше сложил диоптричните очила, които толкова добре му стояха.
-Имала ли си профил в някой сайт за запознанства? – попита ме Димитър, докато оставях кафето му.
-Не, защо?
-Ами аз имах един и си го намерих – каза той – виж, пълно е с почитателки.
Изсумтях.
-Нарочно ли го казваш, Димитре?
Очите му блестяха дяволито, но той доволно отпи от кафето и сетне въздъхна.
-Прекрасно, топло кафе. Ще си изтрия профила – каза.
-Прави каквото искаш – не се сдържах аз и седнах на другия стол. През нощта бе имало буря и сега въздухът бе свеж и влажен. Сигурно плажът щеше да е мокър.
-Ама разбира се."
от "Доктор Вреден". Тая история ми е голям майтап до ден днешен хихи
Obras seleccionadas
Благодаря, че четеш тези редове. В днешно време светът започна да ме плаши и обърква, да ме кара да плача вечер в отчаяние и страх… откъде идва всичко това? Аз не съм особено религиозна, не и в прекия смисъл на думата и не смятам, че много от нас са също – колко от нас ходят ...
След известно време реших все пак да си говоря със Стефан и започнах да му разказвам за приятелките си, за образованието си на филолог, той слушаше внимателно, докато ядеше от храната си – не каза дали му харесва пък и аз не можех да разбера по изражението му – и ми задаваше по някой въпрос. ...
Не извиках шофьора си да ме закара до мястото на срещата ми със Стефан. Вместо това предпочетох да походя малко из центъра – днес, заради наранените крака от вчера, бях обула ниски обувки, което не ми се случваше често. Вървях замислена за Деси, за Йоан и за неговото предателство, също и за ...
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
