2 dic 2010, 20:36

Долината на любовната крава 

  Prosa
1109 0 7
5 мин за четене

ДОЛИНАТА НА ЛЮБОВНАТА КРАВА

 

На младини Голямото Раче беше наивно до глупост (не че и сега не е, но тогава или не го съзнаваше, или не смееше да си го признае. Сега си признава и чак ù е смешно). Ала тогава беше толкова лековерна, че трябваше греда в окото да ù се забие, за да види това, което и слепите знаеха, и глухите бяха чували - мъжът ù се забърка в някаква глупава история с една изрусена готвачка. Услужливи хора я показаха на Рачето скоро след като беше разбрала за нея и Голямото чак заплака от обида – колкото и да нямаше самочувствие, тази с черпака не можеше на малкия пръст да ù се намаже… ама мъжките очи друго гледат. Голямото отпред беше плоско като дъска, а отзад не личеше мъжко ли е, женско ли е. За сметка на това готвачката се носеше като ладия с изящния си задник и пищна ялова гръд. Поклащаше се така, сякаш пазвата ù всеки момент щеше да се пръсне и прелестите ù да се изсипят в нечии шепи… Голямото рева известно време, после събра смелост да се кара с мъжа си, по някое време стигнаха и до бой,  но се куртулисаха едва когато готвачката му набучи чифт пресни рога с едно яко миньорче. Отнякъде се разбра, че заплатата на миньорчето била 700 лева и кусур. Не е шега работа!

Следващата беше една млада и тънка булка, същинска клечка от метла. Тънка, тънка, ама нали е чужда… и нейният пак хлътна като кол в мокро лозе. Толкоз много, че започна да я води у дома си, заедно с красивото ù русо чедо, за което Рачето допускаше, че е сестриче на синовете ù.

Обаче, всяко чудо за три дни, нали така!?  Рева Голямото Раче, дра се – нищо. Макар да се наложи да мисли дълго, все пак се реши да си върне. Искаше на свой ред да изневери, но да бъде  шумно, скандално и обидно, с кавги и дандании, също като при циганите. Че и нейния да го заболи, де!

И започна да се оглежда за мъж. Изброи си съучениците – не ставаха – половината бяха се пропили, другите се скитаха по чужди земи; малкото читави от тях се влюбваха като шарани в момиченца с голи пъпчета и смъкнати дънки. Изреди наум съседите – и тия не са стока. Бъдещият рогоносец нямаше да хване вяра, като знаеше какво ù е мнението за тях. Колегите – не и пак не! Знайна е я оная приказка за това, че където си вадиш хляба… ясно. И работата пак опря до старите приятели. Не бяха кой знае колко и бързо се спря на Роската – знаеха  се от деца и бяха си преброили кътните зъби даже. Само че, за да посегнеш на стар приятел, се искат мурафети, това не ти е като да влезеш в РСВ-то и да седнеш на коляното на Миньо Пръча...

Започна се с ходене на кафета – ден през ден. Звъняха си по всяко време и си говореха глупости. Изкараха заедно рождените си дни и всички празници. Лигавеха се и се правеха, че не знаят по какъв опасен ръб ходят. Рачето, колкото и да беше наивно, си беше чиста проба ходеща емоция, фантазията ù работи денонощно - толкова е развинтена, че скоро започна да си въобразява, че е влюбена. Една вечер му мацна една дълга и мокра целувка… по нейни сметки нещото трябваше да се случи, но вместо това той се засмя и отидоха да берат шипки. Голямото не се предаваше, започна да се държи по-нахално и от мадамите от РСВ-то – гледаше го усмихната в очите, слагаше ръка на коляното му, рошеше му косата, целуваше го с повод и без повод. За Роската, който ù знаеше всичките номера, това не значеше нищо. Накрая се измори да го ухажва и го атакува фронтално – една вечер му се обеси на врата и му призна, че го обича. Старият ù приятел, като всеки мъж, беше човек на честта, пък и беше чувал, че на жена не се отказва (изведнъж повярва в онова за гоненето на зайци с тъпан по баира). Още същата вечер отидоха на вилата. И двамата знаеха какво следва. Рачето се стара като първолаче се, но мъжкото достойнство на кавалера ù беше посърнало и сякаш натъжено. Свикнал беше да гледа на нея като на сестра или в най-лошия случай – братовчедка, та малкият Роско, по тази причина сигурно, не пожела да се събуди. И така – седем или осем пъти. Сменяха обстановката, времето, алкохола – нищо. Даваха си вид, че нищо не е станало, ала мъжката гордост си искаше своето и след голямо умуване и решиха да си дадат малко време, докато ОНОВА НЕЩО се случи само.

След четиримесечна пауза и обикаляне из околните баири си харесаха място, където да се отдадат на греховни ласки – огромна поляна, гъсто обрасла с библейски треви, два големи дъба, по валозите узрели сливи, пеят птиченца - красота… Постлаха одеялце под дъба и най-сетне чудото се случи! – Роската получи такава ерекция, че Голямото Раче ахна. Нахвърлиха се като прегладнели и точно в сюблимния момент, когато почти се бяха топнали с два крака в катрана на Пъкъла, чуха над главите си някакво сумтене и мляскане. Грешниците вдигнаха очи и какво да видят – една яка крава, налапала се с трева, млящи, преживя и точи лиги точно над тях! От устата ù стърчат стиски треволяк, очите ù празни като на блондинка, ама в тях гледат. На Рачето ù увисна ченето, за Роската да не говорим…

Чудото, естествено, свърши, преди да се е случило; припряно си заоправяха дрехите и о, Боже! – зад кравата изникна една старческа глава, рошава и ухилена. Краварят явно беше глух, защото викна като за пред строя:

- Добра среща!

Скокнаха като ужилени. Събраха одеялото и хукнаха към колата; старецът и кравата – след тях. Те отстъпват заднешком, той напира и продължава да се надвиква с ехото:

- За сливи ли, за сливи ли сте тръгнали, викам? - и перчемът му се вее като на хайдутин. - Да ви дам един чувал, да си наберете за ракия! Или пък да взема да ви друсна една слива, а?

Метнаха се в колата, Роската подкара напреки през поляната. Той кара като луд, на Рачето ще ù изхвръкне сърцето. По едно време се спогледаха гузно… и избухнаха в смях. Наложи се в края на гората да спрат, та да се насмеят до насита, а вечерта си почерпиха душите и в един глас викнаха: „Никога вече!”…

А иначе Рачето и Роската са добре. Случайно се озоваха в един автобус за Барселона и оставиха нейния да тича след блондинките. Те сега са на мода.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??