1 sept 2013, 19:42

Дом

  Prosa » Otros
1K 0 1

Всеки път, когато излизам, поглеждам в стаята си, опитвам се да запаметя мястото на всяко нещо от нея, да усетя влиянието ù върху мен.

 Всеки път, когато излизам, преминавайки през стаите, запаметявам всяка вещ, всяка прашинка, и така стигам до входната врата. 

Там, на входната врата, аз спирам, поглеждам дома си като за последно и излизам. 

Връщайки се и преминавайки през прага, отново спирам за миг и  усещам как в мен трепва онова радостно чувство - чувството да усетя пак бащиния дом!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А скоро ще отлетиш от дома ако си на седемнадесет. Моите дъщери излетяха. Искам винаги да знаят, че имат бащин дом където ги обичат и ги чакат.

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...