Sep 1, 2013, 7:42 PM

Дом

  Prose » Others
1K 0 1

Всеки път, когато излизам, поглеждам в стаята си, опитвам се да запаметя мястото на всяко нещо от нея, да усетя влиянието ù върху мен.

 Всеки път, когато излизам, преминавайки през стаите, запаметявам всяка вещ, всяка прашинка, и така стигам до входната врата. 

Там, на входната врата, аз спирам, поглеждам дома си като за последно и излизам. 

Връщайки се и преминавайки през прага, отново спирам за миг и  усещам как в мен трепва онова радостно чувство - чувството да усетя пак бащиния дом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • А скоро ще отлетиш от дома ако си на седемнадесет. Моите дъщери излетяха. Искам винаги да знаят, че имат бащин дом където ги обичат и ги чакат.

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...