Всеки път, когато излизам, поглеждам в стаята си, опитвам се да запаметя мястото на всяко нещо от нея, да усетя влиянието ù върху мен.

 Всеки път, когато излизам, преминавайки през стаите, запаметявам всяка вещ, всяка прашинка, и така стигам до входната врата. 

Там, на входната врата, аз спирам, поглеждам дома си като за последно и излизам. 

Връщайки се и преминавайки през прага, отново спирам за миг и  усещам как в мен трепва онова радостно чувство - чувството да усетя пак бащиния дом!