Невена беше станала много рано да замеси тестото за баницата, че щеше да изпраща мъжете на къра. Беше жътва и в събота и неделя хората ходеха на триора да помагат, да се прибере реколтата в склада, пък и плащаха по някой лев. Вчера средният син и́ доведе снашето да се запознаят и трябваше да се събират пари за годеж. Като и́ видя острото носле си рече на ума: „Що ще има да патиш още, Невенооо…, дорде е "българско"!“.
Добри – синът и́ беше завършил средното училище и работеше в Селкооп-а вече втора година, колкото и да не и́ се вярваше, мъж си беше за женене. Снашето беше от същото село, от „Тентел-махала“ - така викаха на по-новата част на това отдалечено от града населено място, където къщите бяха все новопостроени и с бели, дантелени пердета по прозорците, като във Версай. То, май не беше първа любов, но на Добри му беше едно драго на душата, едно фриволно, кой го знай как го беше омагьосала, я на някое комсомолско събрание. А Добри беше хубавец, по него момите се залепваха като лепк ...