Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва...
Че е забранено да посяга към свободата си, към възхода си душевен,
към усмивката; към приятелството; към единственото хубаво нещо, в което
намираше смисъла - дишането!
*
... След като си пое въздух с всичка сила, след като напълни доколкото може да напълни уморените си детски дробове... хлапето, погледна празната улица с усмивка и изпрати с поглед дрипавото бездомно псе на познатия клошар към далечния варел!!