ЧАСТ ПЕТА

     Заключих вратата на стаята си. В ръка държа получен току- що плик. Жена с тъмни очила ми предаде известие от директорката на фирмата, от която бях незаслужено изритан. Госпожа Ивелина Трифонова си е направила труда, написала ми е нещо. Нямам представа какво?! Само мога да гадая, преди да отворя плика. От жената с тъмните очила разбрах, че било важно. Трябвало е да предам отговора си възможно по- скоро. Всъщност времето за размисъл е един час. Писмото било кратко, написано ръкописно от уважаемата Г- жа Трифонова. Тайнствения "пощальон " ще очаква решението ми лично. В малкото кафене на автогарата. Дали Катя има пръст в това? Добре зная, че снаха ми и директорката са в добри отношения. 
     Върху леглото ми лежат счупените парчета от онзи диск. С оптимизъм бях го пуснал, нооо?... нищо, празен е! Просто го счупих. Събирам ги в малка торбичка. По- късно ще ги изхвърля. Отварям прозореца чист въздух да влезе. Днес не е така горещо. Няма да се изненадам ако температурата скочи рязко. Срещу природата сме безсилни.
Сядам на леглото, късам плика, изваждам белия лист.   
     - ИЗНЕНАДАН СИ, ЗНАЯ... ОНОВА КОЕТО МЕ ПРОВОКИРА ДА ТИ ПИША, НАИСТИНА Е ВАЖНО...НЕ СИ ПРАВИ ПРИБЪРЗАНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ... ТОВА НЕ Е ЛЮБОВНО ИЛИ ПЪК ПРИЯТЕЛСКО ПИСМО...ТОВА Е НЕЩО, ЧРЕЗ КОЕТО ИСКАМ ДА ТИ ПОМОГНА... ВЗАИМНО ДА СИ ПОМОГНЕМ... ОТ ТЕБ ИСКАМ САМО ОТГОВОР... УМИШЛЕНО ИЗПРАТИХ ТАЗИ ЖЕНА ПРИ ТЕБ... ИСКАХ ДА БЪДА СИГУРНА, ЧЕ ЩЕ ПОЛУЧИШ ПЛИКА... ИМАМ ПЪЛНО ДОВЕРИЕ НА НЕЯ... НЕЩАТА КОЙТО ИСКАМ ДА ТИ КАЖА, ЛИЧНО, СА ПРЯКО СВЪРЗАНИ С БРАТ ТИ, И СНАХА ТИ...ПО- ДОБРЕ ЩЕ Е АКО НЕ СПОМЕНАВАШ НА НИКОГО ЗА ТОВА... ЗАВЪРШВАМ С НЕЩО, КОЕТО ЩЕ ТЕ ШОКИРА, ПРЕДПОЛАГАМ... ТАЗИ КОЯТО ТИ ПРЕДАДЕ ПЛИКА Е... СЕСТРАТА НА КАТЯ... Е, ЛЮБОПИТЕН ЛИ СИ? РАЗЧИТАМ НА ДИСКРЕТНОСТ - . 
Сестра???

Напускам стаята си, озовавам се лице в лице с Катя. 
     - Ще излизаш ли? 
Виж я само, спокойна е сякаш всичко около семейството е наред.
     - Да! - Отговарям твърдо. 
Изобщо не възнамерявам да си губя времето. Минавам покрай нея.  
     - Не те ли интересува какво се случи снощи?
Спирам но не се обръщам. Хаха... иска да ми се похвали ли? Не, мерси! Този път няма да се вържа. Ако на гърба си имах очи, може би щях да видя една доволна жена. Много трябва да внимавам. Излизам.  
     След около пет минути ще бъда на автогарата. Не мислих дълго, преди да бъда готов с отговора. Определено бившата ми шефка успя да спечели вниманието ми. Повече от любопитен съм. Може би ще науча нещо, което снаха ми никак няма да одобри. Нещо ме кара да мисля, че тепърва погребани тайни ще излязат на бял свят. Сестра на Катя? Това се казва откритие, ако наистина се окаже истина!  
     Забавям крачка, има време да се обадя на Иван. Тази вечер ще излизаме. Ще се запозная с някои негови приятели. Според Ванката е крайно време да си намеря жена. С оглед ситуацията в семейството, не ми се иска да разбивам нечие сърце. Не съм стъпил здраво на краката си. Криминално проявен, без работа и в конфликт с най- близките. Ахх... колко жалък живот живея. 
По време на първото позвъняване се обади.
     - Охоо... 
     - Остава ли уговорката за довечера? - Не си губя времето в празни приказки. 
     - Да, естествено!
 На няколко метра съм от автогарата. Бързам да приключа.
     - ОК, Ванка. А сега ме извини, трябва да говоря с някого. 
Натискам зелената слушалка.   
     Малкото кафене се състой от три маси отвън, и още толкова вътре. Две жени над средната възраст обслужват клиентите. Играят ролята на барманки. Сервитьорка липсва. През прозорците виждам жената, която ми бе донесла известието. Тъмните слънчеви очила стоят върху масата. Отивам при нея. Нормално кафе пие. Кутията цигари е марка- Червен Мерилин - . Нямам представа, че тук е позволено да се пуши. Но щом тя го прави, значи може.
     - Хубаво време. 
     - Имате право. - Слаба усмивка озари красивото лице.
Признавам, приликата с Катя не е голяма. Никога не бих предположил, че жената пред мен е сестра на снаха ми. С очи ми направи знак да седна. Така и така съм любопитен, няма нужда от повторно подканяне.
     - Ще поръчате ли нещо?
     - А, да! Извинете ме. 
Отидох до бара, и след минута се върнах с чаша силно кафе. 
Тя вече е отворила плика. Видяла е отговора. 
     - Е, добре дошъл в групата на добрите. 
Това пък какво беше? 
     - Момент. Какво имате предвид? 
Отпивам гореща глътка. 
Наклони се напред. Стегнатите гърди допряха плота. 
Опияняващ аромат на парфюм. Красива е, поне според моите разбирания. Харесва ми.
     - В групата на хората търсещи справедливост!
В това време голям автобус спря отпред. Отвориха се врати, и хора се изсипаха на чист въздух. 
Не губя време, протягам ръка. 
     - Ивайло, приятно ми е. 
По- скоро ми е любопитно. 
     - На мен също. Името ми е Дона. Вече знаеш коя съм. 
Стиснахме си ръце. Кожата и е гладка, нежна. Ноктите лакирани в червено. 
     - Имаме нещо общо. Преди няколко дни напуснах затвора- Каза това, без да направи опит да избяга от погледа ми.
Това се казва изненада. Любопитството ми се увеличи. Правилно предполагах, че от това ще излезе нещо интересно. Не е етично да питам, защо е била тикната зад решетките. Възможно ли е Катя да има главна роля в това? 

     Гласът на баща ми се чува. Спорят с майка. Какво има пък сега? Не смея да се намеся. Влизам в стаята си. Лаптопа ми е отворен. Странно, днес не съм го използвал?! О, Господи... Снимката на работния плот ме ужасява. Не е истина. Аз съм с гръб към камерата, чисто гол, а снаха ми е в леглото. Страх се чете в широко отворените очи. Чаршаф скрива тялото. 
Повече няма да търпя подобни своеволия. Бесен отивам при родителите си. 
     - Още тази нощ напускам къщата. - Крещя на среща им. 
Зачервените очи на татко ме посрещат. Сещам се за получения шамар. Не казва нищо. Поглеждам към майка.
     - Майко, предайте на Катя да се готви за дело. Ще повдигна обвинение срещу нея. 
     Да, ще го направя. Този път няма да има милост. Тя прекали, и го знае много добре. 
Не казват нищо. Зная, че са видели картината на работния плот. Предполагам за това е бил скандала преди малко. Прибирам се в стаята. Из под леглото изкарвам един сак, започвам да вкарвам дрехи в него. Не разсъждавам. Желая по- бързо да се махна от това място. Ще помоля Ванката да спя у тях. За тази нощ. Неудобно ми е, но се надявам, че няма да има нищо против. Когато се успокоя ще се обадя на Рени. Ще я запозная с проблемите си. При нея мисля да остана временно. Вярвам, че няма да ми откаже. Прозорците на стаята широко отворени, усещам слабия ветрец. Напълнил съм сака. Изключвам лаптопа, пъхам го в предназначената му чантичка. Оставям го върху леглото. Паля цигара, нервен съм. Май няма да успея да ги откажа. А така ми се иска. 

ОКОЛО 21:00 ЧАСЪТ!!!

     Малко разнообразие няма да е лошо. Признавам си, не ми е до веселба, но бях обещал на Иван. Той дойде да ме вземе с автомобила си. Пътуваме към мястото на събирането. Ще бъдем в заведение, на гърба на зеленчуковия пазар. Според мен това е най- доброто място в града. Кухня, която аз лично одобрявам. Собственика тук държи изключително много на дисциплината и веселото прекарване. Това уютно и красиво място е известно с името- ПРИ ВЪЛЧО - . 
     Ванката ми харесва, мъж на място. Един ден е възможно да бъдем не просто добри познати, а добри приятели. Нямаше нищо против да пренощувам у тях. Открих му само, че имам семейни проблеми. Нищо повече. Благодарих му за разбирането. 
     Паркираме. Излизаме от автомобила, насочваме се към мястото на срещата.
Отваряме блестящо лакираната дървена врата. Открива се красивата закрита градина. Няколко дълги маси подредени с вкус. Изкуствени цветя в големи саксии придават красота, и още по приятно усещане. Вътре също е тъй красиво. Изискано място, няма две мнения по въпроса. Ние ще сме отвън, до цветята. Две от дългите маси са заети. Насочваме се към компанията с която тепърва ще се запозная. 
     Един от мъжете се изправи. Приятелска прегръдка между него и Ванката. Чувствам се като натрапник. След предварителните поздрави, аз съм представен поотделно на всеки един. 
     Мъжът до когото седя се казва Андрей. Широки рамена, тренирани гърди и напомпани мускули. Все едно съм до голям гардероб. Около два метра е, предполагам. До него красива жена. Приятелка или съпруга? 
     Гласът на Мадона оглася пространството. А песента- La Isla Bonita - ме вдъхновява. Преценявам шансовете си с някоя от приятелките на Иван. Скъпите рокли, красивите прически... всичко това струва пари. Определено с жените около тази маса нямам шанс. Не ги познавам, но едва ли имат жалък живот като моя. Аз съм си беден, зная си мястото. Всяка жаба трябва да си знае гьола. Просто няма начин да се обвържа с една от тях. 
След Мадона следва някаква любовна балада. Иван покани на танц една от недостижимите за мен жени. Последва ги втора двойка, трета... От съседната маса също се включиха. Две малки деца, момиче и момче правят впечатление на дансинга. По- възрастните им ръкопляскат. Дали пък малките не танцуват за нещо? За голям сладолед, например?  
     Ръка ме докосна по рамото. Извади ме от унеса. Обръщам глава.
     - Нещо против да се запознаем? 
Жена с руси коси, сини очи и скъпа червена рокля. Няма да се дърпам, все пак е само запознанство.
     - Ивайло! - Сърцето ми заби лудо. Усещам, че светът около мен е спрял. 
     - Жанета! 
Стискаме си ръцете.
Изправи се, получавам покана за танц. Роклята е дълга точно до колената.  
     - Срамежлив си. Остави на мен, аз ще водя. 
Усмихва се чаровно. Дали Ванката няма нещо общо с това? Докато се питам, Тя ме хвана за ръката. Ще е неприлично ако откажа. С много ниско самочувствие, проблеми у дома и не само това, аз вече съм на крака. 
     Благодарение на високите токчета няма да е нужно да се навеждам. Красивата Жанета и нейния притеснен танцьор. Колко интересно. Определено не се чувствам на седмото небе от щастие. 
Музиката е прекрасна.  
     - Е? Ти май наистина си срамежлив? 
     - По- скоро съм затворен!
Отпускам се. Парфюмът и е божествен. Колко ли струва? 
Малкото момиченце напусна своя кавалер, загледа се в нас. Явно сме красива двойка. 
Жанета я погледна, после и мен. 
     - Да я вземем ли? 
     - Май ще е по- добре да ви оставя двете да продължите. - Шеговито подхвърлих.
Пусна ме и се наведе. Вдигна момиченцето, тримата продължаваме танца. Чуват се аплодисменти. Установявам, че само ние сме на дансинга. Снимат ни. Телефони с насочени камери към нас. Малката принцеса не спира да се усмихва. Сладурана малка. 
Питам се кога ще свърши песента? Пикочния ми мехур ще се пръсне. 

МАЛКО СЛЕД ПОЛУНОЩ!!!

     - Супер беше. Скоро пак ще организираме нещо такова.
Иван шофира към дома си. Блока в който живее е в близост до болницата. 
     - Да, хубаво беше. Благодаря, че ме накара да се отпусна. 
Долавям усмивка на лицето му. Въпреки слабата светлина.
     - Ама наистина ли беше отпуснат, Ивайло? 
Шегаджия си Ванка. Изпитваш ме.  
     - През цялото време! - Лъжа е, то е ясно. 
Вече сме пред входа. Изключи двигателя, отвори вратата. Обърна лице към мен.
     - Сега е късно. Но утре сутрин ще ти покажа снимките. 
     - Ама какви снимки? - Глупаво питам. 
     - Първо се наспи. 
Умората ме налегна. Сякаш главата ми ще се пръсне. Познато чувство. Напоследък много ми се насъбра. В крайна сметка имах нужда от нещо различно. Благодаря ти, Ванка. 
     Младото семейство ме посрещна подобаващо. Не познавам достатъчно добре съпругата му, но вярвам в правилната му преценка. В началото се носеха най- различни слухове за тяхната женитба. Хора без да знаят що е любов, се изказваха неподготвени. Нима за любовта има граници? Нима е забранен бракът между хора от различен етнос? Признавам , и аз бих се събрал с жена от ромски произход. Стига любовта да е взаимна. 
Близо две години Иван и Аня са били гаджета, стигнало се до сватба. Според мен достатъчно време да опознаеш човек, с когото прекарваш голяма част от ежедневието си. Радвам се за тях. 
     Спретнат апартамент. Подреден и чист.
     Поговорихме на терасата, преди да отида в предназначената ми стая. 

     Всичко е някак нереално. Лежа върху собственото си легло. Катя отваря вратата на стаята, внимателно престъпва. Наблюдавам плавните движения. Всичко изглежда толкова бавно, сякаш времето постепенно спира. Черен сутиен скрива набъбналите зърна. Бяла хавлия е обвита около кръста. Приближава. 
     Пенисът ми се втвърдява. Гол съм под мокрия чаршаф. Не, Не, Господи не искам да продължава. 
     Снаха ми се усмихва. Близо е. Накланя се, червените и сочни устни допират моите. Вкусът е прекрасен. Ухание на нещо сладко. Не успявам да мисля за друго. 
Плавните движения са част от играта. Нежност, сексапил и още нещо... 
Рязко премахва чаршафа. Задържа очи върху твърдата плът.  
     - Ммм... нетърпелив си, виждам! 
Светът около мен губи смисъл. Не успявам да изместя поглед, Тя не ми позволя.  
     - Катя, не искай това от мен, моля те. 
А дали наистина го мисля?  
Премахва хавлията... след секунди е върху мен. Целува гърдите ми, ушите, после и устните. Играта продължава. Бавни движения напред- назад, нагоре- надолу... 
Взирам се в белия таван. Силуетът на брат ми постепенно придобива форма. 
Чувам гласът му. 
     - Не допускай да страда. 
Очите му се пълнят. Плаче, но не сваля очи от любовната игра. Лицето му се губи, изчезва... Миг преди да се скрие...
     - Сбогом, брат. 
Не успявам да отблъсна Катя. Някаква сила ме държи прикован към нея. Не ми позволява да прекратя акта. В следващия момент е вече късно. Плавните движения рязко набират скорост. Секундите се нижат все по- бързо. До самия край. Свършихме едновременно.  
... И после тъмнина. 
     - Браткооооо. - Усещам се, че викам. 
Облян съм в пот. В стаята влиза Иван, по нощница. Приближава.
     - Сънувал си. Всичко е наред. 
С ококорени очи гледам към него. 
     - Това не е просто обикновен сън. - Шептя насреща му. 
     - Какво искаш да кажеш?
Горещо е. Изправям се в леглото. Стъпвам на пода, излизам на терасата. Той не ме последва. Останал сам, отговарям на въпроса му.
     - Необяснимо е! 

НА СУТРИНТА!!!

     Аня се приготвя за излизане. Благодарих за чудесното кафе. Преди малко разказах какво съм сънувал. Иван ме изслуша, без да ме прекъсва. 
Сега е негов ред да говори. 
     - Брат ти се е явил. - Замисли се за нещо преди да продължи. - Отиди в болницата, увери се как е. Не зная за проблемите ви, но вие сте братя, за Бога. 
И последната глътка от кафето остана в миналото. 
     - Не е толкова лесно, колкото изглежда. - Слагам ръка на рамото му. - Благодаря ви за всичко, но не мога да остана повече. Нямам пари, не искам да ви бъда в тежест. 
Опитва се да ме разубеди, но няма начин просто. Чувствам се като предател. Като жалък мръсник. Тежко ми е, че нямам новини за Стефан. Хората около мен страдат. Не е честно. 
     Аня се появи в кухнята, дънки и бял потник си е облякла.
Поглежда съпруга си. 
     - Къде ще ходите?
     - Аз оставам, скъпа! Ивайло си тръгва!
Вече гледа към мен. Прав съм, след малко заминавам.
     - Ако искаш може да...
     - Благодаря ви, Аня. Решил съм го.  

     Вървя към дома си, изваждам телефона, набирам Рени. 
Не се наложи да чакам дълго.
     - Хей Иви, най- сетне.  
     - Рени... - Не зная как да продължа. 
     - Да, Иви. Какво има?
Карам направо, без увъртания.
     - Скарах се с нашите. Имаме проблеми, сериозно е. Ако е възможно да дойда в Бургас, да отседна при теб за известно време. 
Тишина отсреща. Неудобството се засили още повече.  
     - Иви.
Ахх... какво направи, Ивайло? Не подходи по правилния начин.  
     - Извинявай, че поисках това от теб. Чао. 
     - Не! - Изкрещя. - Ела. Много бих се радвала. Остани колкото искаш. 
Сякаш камък падна от сърцето ми. 
     - Събирам си багажа. После отивам на автогарата.
     - Ти само ела. Ще обсъдим всичко. С теб съм, скъпи. 
Скъпи? Във всеки случай ми хареса.
     - Благодаря, мила. 
Приближавам дома си. Но какво има? Линейка спряла пред портата. Носилка изкарват от двора. Паника ме обзема. Неканени мисли нахлуват. Тичам към болничната кола. Снаха ми се появи от някъде. Съседи наблюдават любопитно от дворовете си. 
Катя идва при мен. Не смее да ме погледне. Не смее да вдигне глава. 
     - Съжалявам. Баща ти... 
     - Какво за баща ми? - Викам силно. 
Не се трогвам от нейните сълзи.
Хващам я за рамената, със сила я бутам към линейката.
     - Какво си му направила, а? Ахх.. ти... 
Някой ми извива ръцете зад гърба. Съседи са дошли набързо. 
Не разсъждавам трезво. 
     - Успокой се, Ивайло.
Обръщам се към единия от тях. Едва изричам...
     - Какво има на татко? 
 Устните му треперят. Иска му се, но не успява и дума да обели. Сам си отговарям. 
     - Мъртъв е! 
     - Съжалявам! - Съседът едва успя да изрече.
Рано или късно всеки плаща за греховете си. Катя, в твоя случай се надявам да е по- скоро.