Драган Охридски - III
-Яна, така ми се иска магията да продължи! Хайде да се отдалечим оттук – музиката ще заглъхне и сигурно Богородица ще ни разкаже още нещо за Драган Охридски…
Смълчани, с Борис дълго вървяхме по крайбрежната алея. Усещах вълшебството на карибската нощ, едва доловимия плясък на вълните и ми се струваше, че съзирам някъде в далечината, сякаш в самия край на лунната пътека, размитите очертания на каравела. Дори дочувах и песен, но съвсем различна от тези, които се пееха в Хавана.
-Борис, само аз ли се отнасям в миналото? – погледнах спътника си, а той ми прошушна да мълча и точно тогава Мадоната продължи своя разказ:
- Това е песен на дубровнишки трубадур. Трелите й сякаш достигат сърцето и никоя дама не би могла да им устои. Лука Джорджич имаше любима девойка и след като се погрижи за малките Драган и Петър, след като им даде подслон и храна в своя бащин дом, той дори се постара да ги научи да му акомпанират така, че неговата песен да разчувства всяка жена. В една галеща нощ, подобна на тази, тримата бяха под прозореца на прекрасната Беата. Причудливи сенки се местеха, а луната гледаше закачливо през листата на стара смокиня – връстница на достолепната къща, покрай която тя примамливо виеше снагата си. Девойката ни погледна от прозореца. В буйната й коса играеха златни отблясъци. Тя се разсмя така, че би покорила всекиго и в следващия миг ни засипа с цветя. Но Лука Джорджич не можа да се нарадва, защото точно тогава го предизвика друг поклонник на хубавицата. Сабите им, същински змии, се разсвистяха и сигурно някоя буйна глава скоро щеше да отскочи и да се затъркаля по калдъръма, ако Драган не се беше намесил в боя с жалкия кол, който успя да издърпа от близката ограда. Развъртя го той и отплесна сабята на Джорджичовия противник. Лука се ядоса и кресна на децата да бягат към дома му. Но кованото оръжие на съперника му вече тропортеше по камънаците и нахалникът се принуди да отстъпи. Беата отново се показа на прозореца и в този миг, сякаш бяла птица, нейната копринена кърпичка полетя към Лука. Ех, той целият сияеше, когато я докосна и нежно я долепи до устните си, а Драган и Петър се смееха на глас.
-Каква романтика! – не успях да се въздържа, а възкликнах непринудено, без да се страхувам, че ще прекъсна разказа на Богородица.
-Мисля си тази нощ и аз да ти направя серенада! – разсмя се Борис.
Но чудото трептеше покрай нас… Мадоната продължи:
-В следващите дни Лука Джорджич се захвана да научи младенците саби и мечове да въртят, пък и копия да хвърлят, че в онези години без бойни умения трудно щяха да оцелеят горкинките. Драган от Охрид често ме изваждаше от кожената торбичка, в която ме носеше близо до сърцето си, гледаше ме с вяра и дълго се молеше пред лика ми. А аз чувах молбите му и се застъпвах пред Господ за него – закрилях го, както можех, че смел бе дребосъкът, все пръв беше в битките, пред нищо не се спираше, чак жар мятаха очите му. Някоя и друга година децата поживяха в Дубровник, силици събраха, на много неща ги научи Лука, докато един хубав ден всинца поеха към Венеция.
Следва продължение
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Ивон! Все още никой не иска да ми помогне с идея - например, какво да се случи с героя ми във Венеция през 15-ти век...
-
С поздрави, Роси!
-
Силви и Вили, благодаря ви! Вили, дано да сътворя интересно продължение - то все още е доста бледа идея! Приемам предложения. Какво да се случи на героя ми във Венеция, да продължава ли да разказва Мадоната или да има промяна, едновременно да описвам съвременния живот на туристическата групичка в Куба и живота на Драган от Охрид през 15-ти век ли, а може би, след още някое чудо, коренно и изненадващо да променя всичко?
-
Ще ми бъде интересно продължението...
-
Водолея, Елена, Антонио, Цвети, Галина, Борко и Веска, благодаря ви за отзивите! Сега проучвам Венеция от 15-ти век, защото трябва възможно най - естествено да представя героя си в този град и то в онова време.
-
!
-
Прочетох на един дъх и чакам продължението с нетърпение!
-
!!! Поздрав!
-
И аз чета и чакам продължението.
-
И да не е цялата истина, не е и цялата лъжа...
Илко и Галя, благодаря ви! -
Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
