Дракононът с пилешките крилца

В димната бърлога, драконът спеше спокойно. Изглеждаше в пълен синхрон с заобикалящата го среда. Пълен пепелник, с още димящ фас, с дим едва доуловим на мъглявата светлина, мъждикаща от единствената лампичка на огромният му полилей,люлееща се опасно над главата на звярът. Беше наясно,че се поставя в опосност, но не мислеше, че има какво толкова да загуби.Наоколо бяха хаотично разпръснати всички предмети и продукти опутребени през последната седмица, а можеби и месец. Чиниий, дрехи, празни ботилки от уиски и употребени салфетки. Животното просперираше в тази среда, или поне така си мислеше. На фона на трагичната картина тихо се чуваше тъжна песен. Едвам доуловима, мелодия звучаща от слушалките, вързани за телефонът му паднал на земята в просъницата му. Особенна песен за леговището на такъв човек, но пък не случайно му беше любима.

Тази едилия и унисон в който беше изпаднал Димо, бе рязко прекъсната от отвратителният,но добре познат му шум -Зъъърррр!-Беше алармата. Звярът отвори едно око с неприрязън... ако телефонът му беше в обсег би го разбил в земята.

-Добре ,че се познавам и съм го оставил на далеч- помисли си- колко съм умен, мамка му!

И така, с типичният му за добро утро комплимент, започна бавния процес на разсънване. Имаше чувството ,че става за работа, така не му се занимаваше - сякаш, да си компроментира необходимите часове сън, за нечия печалба просто нямаше смисъл, и всички печелят от това освен него. Без да е привърженик на даренията, се чувстваше точно като доброволец. И все пак, не ставаше за работа, не ставаше дори от полезен нощен сън, съвсем не. Имаше среща със специално за него момиче, а часът беше вече 22:00.Тепърва се събъждаше от спонтанната си дрямка.Трябваше да се подготви за уговорката си за след час и да отиде да я вземе.

-Такааа, погрижих се за алармата ,браво на мен!- похвали се пак той- време е да се поусвежа ,че сигурно на нищо не приличам.

Отиде в банята да се погледне в огледалото- кървясали очи, набола брада и изпито лице.

-Майчице...

От дни не се беше поглеждал.Съблече се гол и се приготви за баня.Макар и да нямаше време да се бави, отдели 20 минути да се любува на фигурата си, все пак някога беше атлет. След  като необходимият процес на самолюбуване премина, прекрачи в мръсната си вана. Пусна водата и започна да разговяря с любимия си събеседник- той самият.

-Ех мамка му, как не ми се бърза сега... добре е и да пооправя в нас, или поне спалнята щото като се знам, без да искам ще намажа - каза той и започна да се киска.

Последва следия отговор:

-Отвратителен си, нямаш време кво си се разприакзвал?Хайде по-набързо, че наистина трябва да оправиш тази кочина! От месеци не си чистил, на човек не приличаш, как ни обричаш да живеем в тази дупка...не те разбирам - Коментарът беше безвучен, но ясен за разбиране, поне за него. Беше свикнал вече на компанията на “доброто си Аз”, когато е сам.

-Спокойствие!Пет минутки ми трябват и съм готов.Ще напъхам всички дрехи в гардероба, а чиниите и боклука по шкафовете,имам опит. Не бой се.- каза си самодоволно Димо.

-Може и да се получи...ти си знаеш, но това е временно решение.Все тая, безполезно е да се спори с теб.

-Знаеш! Прекъсна сам себе си, нарцисиста.

- Ами тая мацка?- Попита душата.

-Какво за нея? - Направи се на разсеян Димо.

-Виждам, развълнувал си се... нещо специална ли е? Каква е работата?

-Не знам братане, ще видим, надявам се . Не бих станал от леглото за да търся просто секс.Знаеш, за такива нужди- сами идват.-Каза драконът, и сам си намигна в огледалото.

-Да,да,да... простете ми ваше височество- каза иронично душата. Какъв е планът тогава? Любовта ли гоним?

-Димака никой не чака и след нищо не тича!

-И все пак.... тази май е различна?

-Ами сега като спомена...вече я познаваме от седмица и въпреки откритоста ми ,не е избягала. Освен това е изключително интересна! Обожавам начина, по който ме предизвиква. Направо ме подлудява, другите като нея ... ми влияеха различно, а може би досега е нямало точно такава, кой знае...Интересна жена.

-Ами ако си прав, с какво я заслужаваш, виж се кво си леке, едвам те понасям и то по задължение. - въздъхна съвестта му.

-Знаеш, че съм ненадминат в презентациите, всичко ще бъде наред!

Спря дуъта и излезе от ваната. Стъпа върху наскоро саблечените си дрехи и си обърса краката, та да не се подхлъзне на излизане.

-Пак ли си забрави хавлията?!Ще мухлясат тука тея дрехи... като предния път.

-Спокойно! После ще се погрижа . - Излъга Димо.

Потърси хавлията няколко минути, докъто не я намери на пода...под масата.След като се подсуши започна да си оправя брадата. Димчо обожаваше този процес. Имаше чувството ,че се преражда, че слага нова кожа или ,че по скоро смъква старата. Оправи космите по лицето, а после и по другите области- колкото успя преди да го домързи- нали така е мъжко. Космите събра в един леген и го бутна под леглото. Поразстреби наоколо ,колкото да излежда добре на слабата светлина от диодената лента, която беше инсталирал за целта, напарфюмира се и се завърна пред огледалото- да се любува на себе си.

-Какъв расов жребец! - изпрати си въздушна целувка- И какво, мислиш че тази ще ми устои ли?-Подвикна си веселяка.

-Което си е вярно е вярно- удобно се съгласи съвеста му. -ама хич не оправи мой човек...мацката какво ще си каже?

-Тази не искам да я водя в нас...не още.трябва ми повече време да се презентирам.Все пак,не искам да я изпускам.

-Ама за какво говориш вие се познавате отдавна, а и защо скри легена тогава?

Димо изкочи навън без да отговори. Заключи вратата ,а с това и достъпа на съвеста си до съзнанието му.Метна се в колата и се озова пред вратата на девойчето за няма и 20 минути. Знаеше,  че е закъснял, но това не беше случайно. Не дай боже, момичето да подразбере,че му е важно какво мисли за него или пък да вземе да я чака той нея. Та какво би казало това за него?А и те жените нали все се бавят.

Подрпя се на звънеца на домофона с мислите: “Звън,два , три -приготвяй тези фалопиеви тръби!”Искаше да и покаже, че не обича да чака.

-Отваряяяям! - чу се прекрасният глас на Милена по домофона.

Чу познатото, като комар до ухото жужене, което страшно му напомняше и на алармата му и вратата се отвори.Въпреки неприятните асоциации, този път вместо с яд, звукът го изпълни с вълнение.За първи път идваше тук. Забеляза необикновенния брой пощенски кутий във входа. Шест етажен апартамент, със поне сто кутий на първо четене ... или поне толкова му изглеждаха. Стори му се странно, но по голямо впечатление му направи асансиора- чисто нов, за разлика от този в неговата кооперация, кадето се люшка и аха-аха да падне.Викна го със светещия бутон и зачака.Димо не губеше времето си, беше му прекалено ценно.Понякога. Прочете надписа "ВЪВ ВХОДА И АСАНСьОРА - ПУШЕНЕТО Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО!!!"

-Ах, че неудобно - каза си той , и извади цигара- това е залепено от някви непушачи,вегани, псевдо-спортисти и въз-аутисти, които живеят скучни животи и ако изобщо правят секс- е в мисиоерската. Такива не уважавам!- запалката щракна.

Асансиора дойде, качи се и издиша кълбо дим към огледалото - беше като истински дракон! Свиреп, красив и неукротим.. или поне така обичаше да се възприема. Като че ли очакваше достойната красавица , която може да опитоми такъв звяр. А пък можеби вече я беше срещнал.

Не след дълго се появи на вратата и, и потропа игриво. Мислеше си : “ чукам ,чукам... **** щи’ спукам. Не беше вулгарен нарочно, а по навик. А и можеби беше слушал повечко Гошо от Почивка като малък.

-ЕЙ сегаа идвам, само минутка! -Обади се милата Миленка из зад вратата.

-Тръгвам си след две, да знаеш!- Подвикна се той закачливо.

Тя се изкикоти, и демонстративно го огледа през шпионката.Димо се усети бързо: “Гледаш ме ,докъто не мога да те видя а?Вече изпозлва предимствата си. Уважавам това”

Междувременно си допуши цигарата, отвори пак асансиора и бутна фаса в цепнатината, водеща към асансьорната шахта. Не го беше изгасил и си помисли: “Какво ли може да стане?Я да разберем, те интелигентните хора експериментират, няма да изневерявам на рода своите си ,я!”

Милена отвори вратата в този момент и се яви на силната светлина, типична за входовете на новите кооперации.Една дума я описваше - прелест! Но в главата си Димо намери други епитети.

-Извинявай, че те накарах да ме чакаш, трябваше да простра само - изкикоти се невинно тя.

Прегръшайки я с опитна усмивка,Димо каза - Струваше си чакането! Добра визия, my lady.

-Ах това ли, стара рокля- засмя се Миленка с престорена скромност.

Етикета беше некадърно отрязан, като че ли на бързо. Скоро е купувана, защо не и за повода?Разбирам какво цели, добре- ще играя- влезе в главата си Димо.

-Всичко ти стои добре,знаеш! Да вървим!- Прищпори я младежът, беше развълнуван за подготвената презентация.

-Сладур! Хайде,къде ще ме водиш.- Попита със сладка муцунка мацката.

-Ще видиш.- Каза кратко и самодоволно Димчо.

Влязоха в асансиора и Миленка попита- Абе, тука някой е пушил , не знам колко надписи трябва да залепя за да ме разберът? След което го погледна изпитателно.

“Избягва конфронтацията, но и държи на своето. Харесва ми” - чу се в главата на Дракона.Сетне отговори:

-Не знам кой е, но ще се погрижа за тъпото копеле ,имам начини да постигам тези цели, знаеш , гарантирам ти че няма да се повтори!

-Хихи - изкикоти се благодарно мадамата- На близо ли си паркирал, че май ще ми е студено, не знаех че духа толкова докато се приготвях.

-Как да знаеш - подсмихна се Димо самодоволно- спокойно, ето тук сме- и отключи с "готин" и заучен жест новата си кола.

-Охо,каква е тази кола?Нали не си я наел под наем, за да ме впечатлиш?-Хапливо го подпита тя.

-Разбира се,че не! -Тросна се младежът като дете,раздразнено и неприсъщо за него,поне  в нейна компания и се качи в колата,без да и отвори вратата, както първоначално планираше.На мацката не и направи впечатление , вдигна рамене и го последва.

-И какво сега накъде ме водиш?

Вече оттърсил се, Димчо се усмихна загадъчно и каза - Изненада е, потърпи още малко.

-Много сме потайни.

-Приетия термин е мистериозни- игриво я поправи жребецът, и с тези думи отпрашиха към центъра.

-Окей, нека позная -отиваме да боднем в Хепи, за щастливи моменти, защото е част от ротацията ти за пронизване? - пошегува се тя

-Мнем, по-оригинално е- усмихна се бодро Димо.

-В игралната зала на центъра, защото обичаш да играеш игрички и познаваш всички там!

-Никога няма да познаеш. просто ми се довери, ще ти хареса!

-Заинтригувана съм! -Изкикоти се тя, пре-женствено.

Минаха през Хепи, да, Димо дори намали за секунда пред ресторанта и я погледна, колкото да я подразни и после го отмина с мръсна газ.

-Ах какъв си ! Признай си просто, че те разгадах, господин “мистериозен”- пляскайки го по бедрото- И сега се опитваш спонтанно да намериш перфектното място.

Не отговори на тази провокация.Не му беше по път, но понеже му хареса резултата мина и през споменатата зала със същия замисъл.

-Тези шегички никога не остаряват..-.- каза тях с учтива усмивка докъто си пишеше по телефона.

Димо исумтя.

Не след дълго, бяха на планираното място.Беше измежду тесните и тъмни улички на центъра. Отдавна забравен, рядко посещаван бар, за който всички знаеха - но никога не мислеха.Беше точно зад ъгъла и наоколо имаше 2 други бара които го засенчваха от към репутация не със друго, а с достъпните си цени и избор на "модерна" музика.Помоли я да му се доверии и да си затвори очите и тръгнаха към “Кривата Бъчва”.

-ОООО не!Не ми казвай че... Възкликна Милена. Дори с завързани очи би разпознала мястото. Идвала е и преди.

-ВОАЛА!-прекъсна я Димо, беше време за неговата внимателно приготвена презентация, нямаше място за коментари от нейна страна междувременно, не и по сценарии- И така my lady, съдейки от това, че се гордеете с пивоварната на баща си и от както ви познавам ми говорите за прекрасната му бира и как няма втора като нея, реших, че мястото ще ви допадне. Тук, където наред с най- редките и престижни бири от цял свят, навярно не случайно- сервират и пивото на баща ви, какъв по-удобен момент да пробвам и аз от семейният ви елексир!

-Мария ли ти каза! Това е любимото ми място в целият град!

-Не съм изненадан! Добре разчитам хората- подсмихна се самодоволно Димо.

И все пак, не беше предвидил реакцията и, а именно тя , под формата на страстна целувка  го извади от главата му. Усети парфюма и, особен но приятен... беше нейният и щеше да го запомни.

Изкаран извън роля, за секунда онемя и това не остана незабелязано.

-Съдейки по изражението ти, май не беше разчел това- каза Миленка полгеждайки го предизвикателно и повеждайки го за ръка вътре. Още с влизането възкликна: Стойчо, давай две от обичайните, ще вземем сепарето горе!

- Охо! Миленка, кво става бе, ела да те видя - кво ме почваш такава от вратата за... пивата.-Отговори хубавият барман.Това меко казано, вбеси Димо, но не искаше да излиза от роля -реши да се дистантира докато си събере ума, а и да я тества.

Каза и възможно най-спокойно:

-Вижте се ако искаш аз ще мина през WC-то, да го оценя.

-На горе по стълбите и в ляво , пичага.- каза бармана без да го поглежда. Погледа му беше вперен в неговата хубавица.

Ядът му нарастна.Обърна се и подхвърли изпитателно.

-Добре че каза, миризмата ме беше заблудила и се бях запътил към бара.- продължи към стълбите но не се обърна преди погледа на бармана да срещне неговия- присви очи, съобщението бе предадено.Тутакси бармана се постъписа и след като се скри зад ъгъла на витата стълба спря, на такава дистанция, че да ги чува.

-Приятелят ти е много докачлив, май-май сте си лика прилика.

-С него, не сме приятели - каза тя многозначно, взе бирите и тръгна по стълбите.

Димо не очакваше толкова бързо да му се наложи да продължи и започна неухотно да бърза с тиха стъпка нагоре по стълбите, към споменатата стаичка. Хората от втория етаж, с видимост към него го погледнаха зачудено.Един от подпийналите зевзеци се изсмя и дори започна да прави коментар по темата, но беше разчетен бързо и спрян от острия поглед на Димака, както и еднопръстовия му жест. Стигна незабелязан от мацката до тоалетната. Разбира се, не му се ходеше. Но се забави няколко минути. Стоеше и се гледаше в огледалото.

-Мамка му, тази си играе с мен, за каква се мисли. Ще и покажа аз. Ей сега ще си върна контрола. Всичко са мои пешки, аз съм царя!Стоеше така и се гледаше в огледалото, но усети че всичко това е фалшиво. Не му пукаше за бармана, нито се сметна застрашен. Беше по-скоро силно заинтригуван, както никога преди. И можеби това правеше реакциите трудни- нямаше как да е подготвен за това, да ги научи и тренира. Можеби се позабави повече, или момичето наистина беше особенно, но нахлу в тоалетната и го сепна. Завари го как се гледа в огледалото с див поглед.

-Ама хубав си бе, остави и на външния свят да ти се полюбува , колко си обсебен само, да те бяха кръстили Нарцис. изкикоти се, и доволна от донесеният щок- веднага затвори вратата и изчезна. Чуха се смеховете на пияндетата от преди малко на заден план.

Драконът се усмихна. Вече не мислеше за тях, а само за това колко невероятна е мадамата:

-Ще бъде по-интересно от колкото си мислех!

Усещаше ново чувство.Не!Много чувства.Сред тях разпозна нервност и съмнение , не в друго а в себе си. Не му се беше случвало скоро... някак след като загуби баща си,  сякаш и част от него умря и донякъде тъжеше за нея повече от колкото за татко си.Осафери се и реши да смени стратегията. Неговите карти тук не играят, трябваше да импровизира-всичко друго просто го забавяше и правеше да изглежда слаб и неуверен.

Излезе от тоалетната и се присъедини до дамата.Цялото сепаре беше свободно,а тя бе  седнала на ъгъловото място-нямаше как да се присламчи. Прие предизвикателството с усимвка.

. Забеляза ,че светлините и се падат точно в гръб, тези светещите и му хрумна идея.

-Седнала си ми на мястото... каза той приодавайки си виновен вид и почесвайки се по тила.

 -Ааа не! Тук съм идвала стотици пъти и сядам точно на това място, мое си е!- сопна се тя.Ако искаш да ми отнемеш трона, трябва да ме биеш на шах- и посочи с очи играта забравена на стола до сепарето от предишнитее обитатели.

-Играя отдавна, приеми го на доверие, така или инъче ще е мой!

-Докажи го! - Викна тя с огън в очите.

Това го възхити.Тази жена му се струваше невероятна!

-Имам лека епилепсия, да знаеш.... и предпочитам да не сядам срещу светлините , извини ме.. нали искаш шанс да спечелиш честно и почттенно- усмихна се Димо.

-Ох така ли , горкичкия! Пълен си с изненади Димо, дано има повече от приятните!- каза тя извинително и гузно за дето му е опонирала до сега, и го е накарала да се открие така рязко...осъзнаваше че няма как да е било лесно, за човек като него. Отмести се и отиде да вземе шаха.

В момента, в който Димо седна обаче, отпи от бирата си победоносно и каза- 1:0 за мен.

По дивата му усмивка, Милена разбра за какво говори левента до нея. Седна до него и започна да го нарежда:

-АХ какъв си долен, копеле такова , знаех си аз.. .ама кой би... оф няма значение - започна да го удря с възглавницата от сепарето, смеейки се. -Не е много джентълменско, да знаеш!

-Да си джентълмен не е на мода- инъче щяй да ти отворя вратата по рано ,отвърна той с надсмешка. Знаеше че и това може да се възприеме зле , но вече добиваше чувство за това, че може да е себе си с това момиче и няма да избяга...напротив чувстваше че това ги свързва.. и двамата бяха играчи-нещо повече-победители! Със сигурност предстоеше интересна игра... на шах!

-Прав си, да го духат джентълмените, отряд окосмени дами! Да пием за истинските мъже !-и вдигна наздравица.Изчака Димо да отпие и попита:

-А ти по какви си падаш? Бармана кефи ли те? - сръчка го  тя дяволито.

 Дракона пак беше хвърлен в тъча- беше му непознато това поведение ..тези чувства. Да не би процеса на опитомяване да беше започнал?

-Шегувам се де, кво се сепна?Нареждай черните “май нига”- нали ме водиш по резултат, изглежда ми честно да започна първа!

Димчо не се сдържа и просто реагира,та нали това е вечер на спонтанното поведение, неговият специален improv night.

-Харесваш ми, хищник като мен си! Но в природата големите изяждат малките, госпожичке- каза той облизвайки се много значно, вече не му пукаше, нямаше нужда да се ограничава, не искаше, не му харесваше да го прави с нея, а и най важното, изглежда не му се налагаше!

-Малка ама запалка, да не се окаже ,че и с тези размери съм голяма за остата ти. - Каза тя предизвикателно със съблазнителен поглед отмятайки косата си назад откривайки прелестна гледка към нежната си шия, бяло рамо и стегната млада гръд, Възбуден от ситуацията, а и не само ,без да мисли се приближи до ухото и и прошепна:

-Няма нещо което да не е по силите ми , пробвай ме- подшушна той, облизвайки леко ухото и.

Момичето видимо настръхна, но се овладя и каза неутрално:

-Ти си наред.

Следващите минути бяха тихи. Не беше неловко мълчание а приятно такова.И двамата искаха да спечелят. Димо имаше чувството, че и тя като него, не е свикнала да губи- искаше му се да я научи. Не беше тайна че е добър на тази игра, всичко което му даваше основание да се чувства велик беше добре отренирано и шаха беше добър пример. И все пак ако по принцип, имаше време за коментари по време на игра, и възможност да си играе с противника, разсейвайки го, вкарвайки съмнение в ума му- този път не беше така. След всеки негов ход- тя веднага отговаряше. Игра много агресивно, както и приляга. Не след дълго Димчо се усети -този път беше от другата страна, и не защото играеше с не така любимият му “нига” цвят- а защото този път , той беше разсеяният човек, който играеше да не загуби.

Милена го притисна в ъгълът, шах след шах, атака след атака, фигура след фигура падаше и макар да имаше опция за обрат, тя не му даваше възможността. Дракона, винаги така твърд и самоуверен, започна да бави ходовете си, добре да ги обмисля- играта по навик, тук нямаше да му свърши работа, имаше си работа със величие,с нещо повече - със себеподобие!И все пак всичко се обърна за един миг, една грешка,един шанс!

Веднага разпозна победата ,запали цигара, нещо което до сега не се беше сетил че е опция, отпи от бирата си победоносно и започна да атакува - 4 хода по късно, я матира, макар и да беше възможно да го направи с 3. Нещо което по принцип би забелязал, но в случаят му убягна.

Погледна я жадно и каза: “Добър опит”.

Милена срещна погледа му победоносно и със загадъчна усмивка отговори:

- Дотук с мистериозността.- отпи последната си глъка бира-Закарай ме в къщи , изникна нещо.

За пореден път тази жена го беше шокирала. Какво подяволите може да е излязло точно в този момент? Мислите му препускат по- бързо от новата му кола.Дали просто не може да губи? Дали не пракалих с онзи коментар или с ухото?Дали просто иска да избяга?Какво подяволите се обърка.

-Вече? Не очаквах да изскочи “нещото” преди втората бира- каза Димо ,стреляйки в тъмното.

-Няма да можеш да ме закараш ако пием втора, а и трябва да се прибирам. Не ми се занимава с бакшиши...- каза тя изморено.

-Без реванш? 2-0 ли завършваме вечерта. - Наистина не разбра какво се случи.

-По скоро сме 2-1 в моя полза, но кой брои- каза я с добре познатата многозначна усмивка и допи бирата си тупвайки по масата. - Е? Ще ме закараш ли или ще ме оставиш да се прибирам сама.Може пък и барманът да ми ослужи...- подразни го тя.

Знаеше ,че тя си играе с него.. но щеше да и позволи, този път.

-Да вървим!-Каза той сурово.

Качиха се в колата и мълчаливо тръгнаха към апартамента с впечатляващия асансьор. Хиляди мисли и ходове се въртяха в главата му, но реши да се успокои и да обмисли случилото се на спокойстиве, вечерта не беше свършила и искаше да е нащрек, да види как ще се развият нещата, как ще си кажат чао и дали нямаше да бъде сбогом. Последното го плашеше, вече се беше заинтригувал и даже привързал.Цял живот се чувстваше толкова сам, делейки си земята с простосмъртни и недостойни създания...дали не срещна и друг дракон?

Димо изпсува, нямаше паркоместа. Наложи му се да потърси другаде.

-Този квартал е пълен с домушари, 12 часът е а всичко е заето...не ме кефи.

 Тя не му отговори, чатеше си на телефона.Нямаше парко места наблизо, наложи му се да паркира на три пресечки разстояние от домът и,а беше студено.

-Ами стигнахме...слизаш ли или това което е изникнало изведнъж се оказа не толкова спешно?

-Зависи-изкикоти се тя- Ще ме изпратиш ли?

Отново доолови тази предизвикателна нотка. Покана за секс ли беше това?Ама разбира се, затова е искала да се приберът по-рано, всичко върви много по-добре от колкото си мислех!

-Да вървим,все пак опасен квартал е, няма да поемаме никакъв риск !- Намигна и той.

-Хихи, моят силен “нига”,хайде!

Хвана го за ръка, като излязоха от колата и се запътиха към дома и. Не бързаха. Макар да ставаше дума за не повече от 500метра, това време му се стори изключително дълго , но приятно.Бяха само двамата, цялото и внимание беше съсредоточено върху него, а телефонът и бе прибран в чантата. Говореха си , както само те могат- флуртувайки напред-назад, остроумничеха и се съревнуваваха страстно, гушнати- като рядко пасваща си двойка.

 Разминаха се с 2 съмнителни момчета, които стори му се много нахално я зяпат. Отне вниманието им от фигурата и с добре познатия му и любим жест.Изглеждаше висок снажен и страшен с този див поглед. Момчетата на пръв поглед съмнителни, придобиха безопасен вид и ги подминаха, с наведени глави и бърза походка.

Милена прихна да се смее: “Моят чаровен принц със късият си меч, който вее по барове и улици, ще ме занесеш ли, ооо силний, на ръце до нас?”

-По силите ми е , my lady!- отговори страстно чаровникът,вдигайки я като парцалена кукла. Секунди по късно бяха на вратата и.Тя извади ключовете и започна да си играе с тях, не изглеждаше да бърза.Каза му игриво:

-Е?

В този момент Димо, великият дракон,свръх човека, почувства непознат допреди страх и неувереност.Изведнъж виждайки как всико върви уж по план, се почувства много тъжен ...победен. Замръзна.Не знаеше какво се случва...магия ли беше? Не можеше да остане повече...нито за секунда. Изпитателният и поглед го парализираше. Искаше да избяга, но не можеше да си тръгне. Постоя така неловко, а сетне рече мрачно:

-Трябва да тръгвам...изкочи нещо.

Обърна се да си ходи.Милена придоби самодоволен вид и каза уверено:

-Това прави резултата 4:1, не мислех че си от губещите, това не беше ли за тревопасните?

Заболя го, но знаеше ,че е права.Не можа да се обърне,спря за момент и отрони  с въздишка.

-До тук с мистериозността...?

-Не е така, не съм сигурна с теб... - при бармана ли отиваш или има друг - каза тя с надсмешка.

Вместо яд, го обзе друга ,чужда за него,емоция- безпомощност. Прекалено много беше заложено..Подозираше,че ще дойде такъв ден, но мислеше ,че ще е по-добре подготвен. Последните си сили използва за да и махне, за лека нощ , въпреки парализата.Дофърка до колата си набързо и пое към бърлогата си.

По пътя ,пусна радиото и се усмихна иронично на неочаквания резултат -звучеше любимата му песен. Запя в разрез с ноща,навдиквайки на скоро инсталираното си стерео :

“ But I'm a creep
I'm a weirdo…”

И душата му пригласяше тъжно:

“What the hell am I doin' here?
I don't belong here”