17 ene 2009, 20:59

Друга любов. На друго момиче

  Prosa » Otros
918 0 1


Простирам безконечните си илюзии на палмова клонка жълтозелена, очаквайки да се появиш отново, но този път да си себе си...

Не се крий зад дървета от спомени, на които е издълбано "завинаги"... Аз искам да помня лицето ти и никога да не забравям...

И пак сякаш игли пробождат съня ми и помня само части от него.. сякаш не мога да вкуся от твоите чувства... сякаш има знак "забранено"...

И пак рисувам копнежи с четка от въпроси направена... Дали съществуваш, или преплитат се спомени с реалност?

Събуждам се всяка сутрин и помня само принца на белия кон, който съня ми пак преобърна... някак потайно и странно мълчаливо...

И сякаш липсва само надеждата, че съществуваш наяве, не само насън... Сякаш в коридор от желания да си за мене се е загубила...

И пак претършувам из странните сънища следи да намеря, които да водят към теб, загубен далеч...

И пак се събуждам в незнание и объркана... Съзерцавам тавана, търсейки спомени...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислава Благоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Объркана е , много е объркана ...
    Кога ще вкара в себе си порядък ?
    Все нещо , чак до болка я човърка ,
    докато свикне с този безпорядък .

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...