Друга любов. На друго момиче
Простирам безконечните си илюзии на палмова клонка жълтозелена, очаквайки да се появиш отново, но този път да си себе си...
Не се крий зад дървета от спомени, на които е издълбано "завинаги"... Аз искам да помня лицето ти и никога да не забравям...
И пак сякаш игли пробождат съня ми и помня само части от него.. сякаш не мога да вкуся от твоите чувства... сякаш има знак "забранено"...
И пак рисувам копнежи с четка от въпроси направена... Дали съществуваш, или преплитат се спомени с реалност?
Събуждам се всяка сутрин и помня само принца на белия кон, който съня ми пак преобърна... някак потайно и странно мълчаливо...
И сякаш липсва само надеждата, че съществуваш наяве, не само насън... Сякаш в коридор от желания да си за мене се е загубила...
И пак претършувам из странните сънища следи да намеря, които да водят към теб, загубен далеч...
И пак се събуждам в незнание и объркана... Съзерцавам тавана, търсейки спомени...
© Венцислава Благоева All rights reserved.