17.01.2009 г., 20:59

Друга любов. На друго момиче

915 0 1


Простирам безконечните си илюзии на палмова клонка жълтозелена, очаквайки да се появиш отново, но този път да си себе си...

Не се крий зад дървета от спомени, на които е издълбано "завинаги"... Аз искам да помня лицето ти и никога да не забравям...

И пак сякаш игли пробождат съня ми и помня само части от него.. сякаш не мога да вкуся от твоите чувства... сякаш има знак "забранено"...

И пак рисувам копнежи с четка от въпроси направена... Дали съществуваш, или преплитат се спомени с реалност?

Събуждам се всяка сутрин и помня само принца на белия кон, който съня ми пак преобърна... някак потайно и странно мълчаливо...

И сякаш липсва само надеждата, че съществуваш наяве, не само насън... Сякаш в коридор от желания да си за мене се е загубила...

И пак претършувам из странните сънища следи да намеря, които да водят към теб, загубен далеч...

И пак се събуждам в незнание и объркана... Съзерцавам тавана, търсейки спомени...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Объркана е , много е объркана ...
    Кога ще вкара в себе си порядък ?
    Все нещо , чак до болка я човърка ,
    докато свикне с този безпорядък .

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...