Поредната топла юлска вечер. Часовникът удари полунощ. Звездите мъждукаха свенливо в небето - тъмно като в черен рог. Кръстосващи облаци хвърляха сянка върху земята. От време на време иззад тях се появяваше пълната месечина, която спускаше сребърните си лъчи, подобно на мънички, тънки нишки, и галеше земята, оставяйки там странен светлинен отпечатък. Нощната дива гора разлюшкваше клоните си под съпровода на вятъра, които, подел своята песен, пригласяше в ритъм и танцуваше заедно с тревите и листата. Унесен в мелодията си, минаваше през дребните растения, заиграваше се с тях и ги караше да се покланят редом с него. Самотни нощни птици бродеха, кръжащи като гарвани над мъртво животно. Пляскаха с криле, завъртаха се и се връщаха със светещите си призрачни очи в гнездата си. Щурците пееха някъде из близките поля. В близост реката ромолеше, разказвайки своята история на слушателите си - ако изобщо имаше някой, който да я чуе. Изведнъж настъпи тишина. За момент нощният живот замря.
Щурците з ...