Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтръска с ръце.
Птица се чуваше как от време на време чуруликаше над тях. Клоните на върбата се полюшваха от лекия ветрец, листата потрепваха игриво.
Небето синееше ясно, без нито едно облаче. Слънцето беше засияло над планината и сипеше жар.
- Ееееее… хареса ли селото…свикна ли с хората…дружки имаш ли?
- Амчиии…квооо да кажа… съседките не са лоши…амааа повече си седя дома…
- А ... старата… лошотия голяма…
- Хммм… - очите на Кина помръкнаха отведнъж.
Не посмя да каже нищо. Как да се оплаче на чуждия човек. Стисна здраво устни.
От ума й не излизаше дребната женица - свекървата и заядливия нрав. Вечно нареждаше какво да прави, наблюдаваше я изпод вежди. Думите ѝ жилеха като коприва, сурова жена, ...