Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата.
Айде, викам си, ще се изниже време и то ще се забрави. Да, ама не.
... беше вече късно. Иззвъня телефонът.
Жената ме изпревари. Вдига слушалката.
- Да, да. О, Галче, ти ли си, мило? Днес не си се обаждала.
Не е за мен. Нямам работа тук. Щом отсреща е Галчето, следва поне един час разговор. По-кратко почти не се случва. Приятели! Тя е дъщерята. Жени е майка ù. Ден не минава да не си побъбрят по телефона. Само по него, защото те живеят в друг град. Ако не с едната, обезателно с другата.
Вече ще се завъртя да се махам...
Отвън… ...