IvanStefanov
148 el resultado
ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ
Станеше ли дума за годините му…
Знаеше, че мина осемдесетте!
Но, не винаги си спомняше кога.
Държеше се, излизаше, дано човек срещне! ...
  424 
ТОСКА
И тая сутрин подраних.
Още е тъмно, но вече съм в голямата стая, пред голямата маса.
Когато работя върху сложен проект, изпадам в състояние, при което се объркват дни с нощи, при което не знам има ли ме, няма ли ме. Прилегна ли, уж да поспя, пред очите ми се явява това, което проектирам и в по ...
  503 
АВЛИГИ
„ Авлига пее, пее и говори…“
Само за една птица, в песните за това се пее!
Слушах ги, гледах ги, кога и дворът зад нас запустя и из него щръкнаха буренак, храсталак, навириха се, и дървета и стана дива гора. Растяха, извисяваха се и ставаше все по-диво, но и все по-красиво!
В ниското, непрохо ...
  555 
КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ
Разправяха някои, какво някъде си са видели!
Слушах и се изкушавах, и аз да ида и аз да го видя!
Искаше ми се, чутото не ме оставяше!
Искаше ми се, но по ония времена, кога уж всички равни бяхме, по доста места в тая страна, да се иде, открит лист се искаше, а той на такива, ...
  593 
Най-после и време се оправи, и слънце се показа, та се дигнахме, на село да си идем, двор и къща да си видим, да ги навестим, да ги поочистим, и от треволяк, и от прахоляк, че отдавна не сме ходили, че запустяха, а след обед, и на мегдана да излезем, че днес е и празник на селото!
Някога, кога млади ...
  425 
ПЕСЕНТА ОТ МЕГДАНА
Пак сме там!
Пак сме избягали от града, пак сме на село!
Пак сме в двора, до мегдана, дето се пресичат две улички, дето е заграден от каменни дувари, а зад тях надничат прелестни бели къщи.
Всяка вечер, след непосилен труд по ниви и дворове, там се събират жените от махалата и мла ...
  1008 
КАРТИНАТА
Рисувам!
По точно е, че правя опити да рисувам, защото единственото, което става е, че съсипвам и платно и бои.
На палитрата, като че ли няма друга боя освен черна!
И на статива картина, в черно, с отблясъци от червено! ...
  885 
БАРИЕРАТА
Чакам !
Около мен, доста кат мен и те чакат!
Днес ни е ден за получаване на лекарствата-ония, дето от никъде другаде не можеш да вземеш и които ако не ги вземеш, няма смисъл и дните да броиш.
Обикновено процедурите за преглед, разпитване, предписване, писане, подписи, печати, отнема около ...
  510 
СЕЛСКАТА МУЗИКА
Носят го!
Тук всички влизат пребледнели!
И тоя!
Я има, я няма трийсетина години. ...
  588 
БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...
  513 
ЛЕХИ С ЦВЕТЯ
Привечер се захлажда, лъхва и ветрец.
Излизам, да поседна на пейката отпред.
Пусто е, хората оредяха, едни се пръснаха по света да търсят работа, други заминаха направо на оня свят, та друг не сяда тук.
От известно време на пейката присяда и възрастна жена, но съвсем на края и обърната ...
  496 
Петима!
Около трийсетина годишни.
И все там са! До изкъртената пейка!
Кучето ги хареса! То разбира от хора!
И ни сприятели! ...
  439 
ИКОНОСТАС
Стена от сграда!
Между две улици.
Стръмно е, та покрай стената има стълбище.
Пред нея, за ръкохватка е закачена метална тръба. ...
  585 
Мечтая си!
Ама на никого не смея да кажа…
Ще ми се смеят!
Ще ме помислят за хахо…
Ама може ли да се крие? ...
  532 
Опит да помръдне…
Поне ръката…
Да изтрие…
Това, де се стича по лицето…
Не стана! ...
  647 
Замлъкна…
Рядко продумваше дума…
Като че беше онемял…
От тогава…
Откакто тя си замина… ...
  529 
Приседнаха…
В ъгъла…
Настрани от хората…
Двама…
Побелял, олисял, попрегърбен… ...
  706 
Отпи…
И остави чашата…
Празна!
Обърна я…
Да си гледа на кафе… ...
  1447  16 
Дойде…
Приседна пред масата ми...
Измъкна от една чанта една скица…
И я сложи на масата!
Завъртя я, да я виждам добре и рече: ...
  573 
Отидох…
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш… ...
  675 
Прибрах се…
И оставих подаръка, който ми дадоха днес…
В надупчена отгоре кутия за обувки…
Хлапетата я отвориха…
Вътре - три топчета, като от пинг-понг, ама пухкави, пухкави и бели, бели, жълти, и с крачета и с човчици… ...
  666 
Привечер…
Двама...
Той с бастунче в едната…
Тя, прихванала го за другата ръка…
Приведени, прилепени … ...
  581 
Че не е в ред, не е!
Че си е малко хахо…
Хахо си е!
Че то има ли артист да не хахо?
Че какво друго е, да се правиш на друг? ...
  971 
Някога…
Кога прекрачих прага на института…
Имах рядкото щастие…
Да ни посрещне…
Да ни приветства… ...
  761 
Биха ме!
И ме би не кой да е… а жена!
И ме би не с какво да е… а с метла!
И не каква да е… а с дълга дръжка!
Та тогава… ...
  720 
И грозна, и дебела, и кривокрака...
Мелез!
Наподобява на пекенез.
Не само майка ù, а и бабите са прегрешавали…
Иначе е безобидна душа. ...
  864 
СЪВЕСТ
Не човек!
Не!
Машина! Автомат!
Точно, не на минутата, а на секундата… сядаше! ...
  1110 
Пред кръчмата…
Под стрехата…
На масичка…
Пред чашка …
Маркиза! ...
  693 
КЪДЕ СИ, ГОСПОДИ?
Хиляди отчаяни!
Хиляди стъписани!
Хиляди психически разстроени!
Едни бягат, други се молят! ...
  623 
НА ПРОЩАВАНЕ…
Вече не помня…
От кога не съм ходил…
От кога, само нощем, насън там се разхождам…
По улици дивни, с къщи алтъни… ...
  1262 
ЕКСТРАСЕНС
Вече не се трае…
Не можем както трябва да се скараме…
С жената, с кого друг…
Започнем, счепкаме се… ...
  896 
БЯЛА РИЗА
От дни наред…
Иззад Момини гърди…
Виеха зурни…
Пълзяха орди… ...
  770 
Минавам покрай кантората му…
Адвокатче!
И комшия, и приятел…
Та се отбивам и да се видим, и да побъбрим…
Не стана! ...
  643 
Пак там…
В кръчмата…
На масата!
В ъгъла…
Но само четирима… ...
  701 
Някога ме учеше…
После станахме приятели…
Вика ме, да се видим, да си побъбрим…
И се видяхме, и си побъбрихме…
И ме разсмя… ...
  852 
Случват се неща, които не се забравят...
Ще ти разправя нещо, ама не се смей.
И да не се измамиш да го кажеш на жената!
Ще ме разсипе от подигравки.
Та… ...
  717 
Да ти го разправя…
Ама то, ни е за разправяне…
Ни знам дали ще мога…
Знам само, че не се забравя….
Ама, щом искаш, поне допълни чашата… ...
  695 
С мен станаха осем.
Наместиха ме на свободното легло.
В ъгъла, до прозореца.
Тук всички идваха от интензивното.
От него се ходеше или на оня свят, или тук. ...
  802 
И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...
  1242 
Вървим през площада.
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...
  863 
Propuestas
: ??:??