Грен видя как помощникът му  предвидливо дръпна спирачката на каруцата и светкавично се метна отзад в нея, като се прикри в товарното й отделение. Избраният войн пришпори коня си напред като вдигна меча си над глава с дясната си ръка. От храстите от дясно политнаха стрели, като две от тях, се забиха в каруцата, където се бе свил Гравин. Още няколко изсвистяха в близост до мъжа на коня, а три от тях се забиха отстрани в бронята му в областта на ребрата. Те успяха да пробият тежкия стоманен нагръдник, но щом срещнаха жилавата кожа на воинa отдолу, която бе взел от Макгорн, не влязоха никак дълбоко в тялото му. Деляха го двадесетина метра от враговете отпред, които с изумени и уплашени  лица се готвеха да го посрещнат. Явно бяха очаквали той да падне мъртъв веднага щом бе уцелен толкова пъти. В миг двамата вражески конника поеха стремглаво напред и го нападнаха от две страни едновременно. Грен ги посрещна с меч в ръка,  блокира удара от оръжието на този от ляво, докато  другият мъж успя да го уцели в рамото със замаха си. За пореден път острието мина през бронята но щом срещна плътта на избраника не можа да я нарани сериозно. Воинът посече с меча си единия конник и почти го разполови, след което изненадващо се хвърли от седлото върху другия си враг и те заедно паднаха тежко  на земята. Грен бе отгоре на съперника си и го удари с все сила и с две ръце, със задната част на дръжката на оръжието си, като смаза лицето и главата му и го уби на място, след което бавно се изправи и погледна останалите пет  войника пехота. Те се колебаеха, и го гледаха шокирани, докато  един от тях не кресна:

-Напрееед! Напред за Толхаус! Да убием мръсното копеле!

От храстите политна ново ято стрели, някои от които отново бяха насочени към Гравин в превозното средство, а две от тях се забиха в гърба на Грен и една го уцели отзад в бедрото. Това обаче не оказа почти никакво въздействие върху мъжа, който дори не трепна и се засили срещу петимата си нападатели. Грен отбиваше удари от мечове и брадви и сечеше наред войните пред себе си, като отново получи само няколко дребни наранявания. Когато и последният войн от града лежеше мъртъв в краката му, избраникът вдигна от земята един вражески щит, като прикри лицето си с него, защото от храстите стреляха пак , но със същия неуспех да го ранят сериозно, както първите два пъти. С прикрито лице войнът тръгна към тях, покрит целия в стрели, но почти невредим. После от позицията на стрелците в храстите се чу вик:

-Бягайте! Бягайте, мамка му!

От там долетяха звуци на множество бързи стъпки и шумолене на растителност и след  двадесет секунди, като се увери че битката бе приключила избраният войн пусна щита и седна тежко на земята, едвам дишайки от изтощение и болка. Главата на Гравин се подаде иззад стената на каруцата и той викна  със страх в гласа:

-Мистър , Грен! Мистър Грен, добре ли сте? Тежко ли сте ранен?

-Добре съм Гравин! Добре съм, не се тревожи... раните не са дълбоки... Хвани коня ми! Хвани го и го вържи да не избяга...

Птицевидното момче изпълни заръката, след което отиде до приятеля си и започна да му помага да сваля бронята, покрита цялата със стрели, както и долната му дреха, която бе подгизнала в кръв. После въздъхна от облекчение като видя че нараняванията са наистина доста повърхностни.

-Добре! Добре! - рече той вече по-спокоен. - Трябва да ги промия и превържа! Чакайте, имам каквото ми трябва отзад в багажа...

Помощникът му отиде до каруцата и започна да рови в нея, а Грен огледа множеството трупове на земята в близост и се почувства отвратително. За щастие конят и якса не бяха уцелени от стрелците, но животните бяха адски неспокойни и подскачаха и пръхтяха нервно.

-Ето... ето това ми трябва! - рече момчето и тръгна към седналия, ранен  мъж, с дървена кутийка с някакъв светло-жълт  крем и парцали от мек, бял, памучен плат навити на руло. - Ще щипе малко и ще боли, но ще ви мине за нула време! Тамида приготви крема за случаи като този...

-Добре, Гравин! Благодаря ти!- отвърна му Грен и остави помощника си да се погрижи за него. Той явно видял изражението на лицето на другия мъж рече:

-Нямахте избор ,сър! Нямаше какво друго да направим! Не се обвинявайте, че ги избихте... Щяха да ни арестуват и заведат при Евъруел! Нямаше как, друго яче! Не се винете!

-И аз като теб не обичам да убивам Гравин... -отвърна приятелят му. - Често ми се е налагало да го правя и винаги се чувствам така после... Нямаше какво друго да се стори, прав си!

След няколко минути грижливият помощник бе приключил с почистването и превръзките и подаде ръка на Грен да му помогне да стане, за да отиде да облече чисти дрехи. Накрая избраникът на Божеството избърса меча си от кръвта и го прибра в ножницата на кръста си.

-Трябва да махнем труповете от пътя! - рече му той и двамата се заловиха с телата, като ги завлачиха в близките храсти, след което направиха същото и с оръжията им. Конете на мъртвите им врагове отдавна бяха избягали в гората и Грен и Гравин се върнаха при каруцата.

-Хайде! Още път ни чака! -рече войнът на момчето птица.- Ще лагеруваме съвсем скоро за  да отдъхнем малко, но нека продължим още десетина километра, за да не ни намерят! Може да  има подкрепления, към които  да са тръгнали стрелците, които се отърваха! - рече Грен на своя помощник-птица и яхна коня си. - Нямам търпение да се нахраня и  поспя !