djulzzz (Джули Арбен)
5 15
29 nov 2009, 0:17

Душата ми като гробище 

  Prosa
972 0 6

Казвах си "Струва си!", но кого заблуждавах? Явно само себе си. Мислех, че ще постигна нещо, мислех, че е възможно се почувствам добре. Очевидно е много даже това да искам. Все се питам "Толкова много ли искам, Господи?", а отговор няма, просто е очевиден: "Да, много искаш.". В гробище се превърна душата ми, където хора не минават, жива душа няма - надежда няма. Боли ме, търпя разочарование след разочарование, не знам как ги преглъщам. Това моето не се нарича живот, по-скоро дупка, в която всеки, който мине покрай нея и хвърля мъката си като боклук. Аз поемам всичко и страдам и заради тях, но дано има справедливост на тази земя и мисълта "Всичко се връща!" се окаже вярна. Надявам се на капка надежда, капка справедливост, капка съчувствие и капка вяра. Усещам, че малко по малко умирам, нищо вече не ме крепи.

© Джули Арбен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много мрачна, но истинска и душевна творба!
  • Ох отдъхнах си, от пояснението ти... Цял ден те мисля...
  • Благодаря на всички от все сърце за тези съвети, но това го написах в аз-форма, защото така звучи по - добре и по - достоверно. Можех да го напиша и за някой друг, някой друг да играе тази роля, но по - добре ли щеше да звучи през очите на разказвач? Както и да е пак благодаря за тези коментари.
  • Не се отчайвай! на този свят наистина всичко се връща, ако наистина искаш да върнеш някому нещо... Но по-скоро трябва да потърсиш себе си и причините за всичко,което се случва в живоата ти..
  • Джули, познавам болката... Понякога се налага не просто да живеем с нея, но и да я изпием до дъно. Знам, че в такива моменти, цветовете на света изчезват, но пък точно тогава можем да се възползваме от неоценимия дар даден ни от Бог- да пишем( това е богатство). Не спирай да мечтаеш- спасението е в мечтите и се усмихвай, макар и през сълзи. Светъл ден и много надежда!!!
  • Доста е тежко човек да прочете нещо такова. Аз няма с какво да помогна за момента, но знам че в България - всички търпим разочерования.
Propuestas
: ??:??