2
Събота следобяд се състоя погребението. Много омърлушени лица присъстваха. Съпругата на покойника плачеше и бършеше очите си със салфетка, но не успяваше да скрие мъката си. Синът им стискаше ръката на майка си и я успокояваше с думи. Хората ги гледали. Андрей също се мъчеше да остане равнодушен но не можа и в края на краищата пусна няколко сълзи за брат си. Единствено Наталия се пресилваше да изглежда отчаяна и страдаща. Не й бе приятно, разбира се, но не успя да почувства тъга за човек, който й бе почти непознат, въпреки че й бе близък роднина.
Покойникът бе отрупан целия с цветя и единствено му носът му стърчеше над тях. Бе облечен с костюм и лачени обувки. Жена му дълго го бе обличала, понеже през повечето време се опитваше да спре прииждащите си сълзи. Искаше да изглежда добре и хората да го запомнят в този вид. Тя самата не се бе облякла прекалено прегърцунено и официално, пък и нямаше сили да го направи. Червеникавата й коса бе прибрана с шнола. Лицето й бе негримирано, но има ...