Двата бора- втора част
Произведение от няколко части « към първа част
- Срамота е!- побутваха се се с лакти жените в селото, щом срещнеха Генка.
После зашепваха нещо, обръщаха взор, а тя заситняше по пътя си, свела очи.
Боже, грях ли е любовта? Онази, де идва на пътя на човек и иска да му върне живота, да измие теглилото му...Грях ли е, грях ли е, кога разбираш що е севда, кога с нея искаш да срещаш дните си?
Други плюеха в лицето на Христо:
-От брата си да вземеш! Не що да е, а невеста...Голям, голям е грехът ти!
Пълнеха се очите на младия мъж и сякаш засядаха сълзите в гърдите му. Искаше да рукнат по опалените му бузи, да отмият калта от хорските думи, що лепнеше върху му.
Кога влезеше в неделната черква, извръщаха сите поглед от него, че грешен бе в очите им, а старият отец Ангеларий не спираше да го насъжда:
_ Не пожелавай жената на ближния си, нито дома му, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му...
Прибираше се Христо и сякаш насън диреше плитките на Генка. Побеляваха от стискане кокалчетата на ръцете му, кога ги докоснеше. После отпускаше длани и натежаваха косите ѝ в тях. Гаче ли юзди на живота... Доближаваше ги, заравяше лице и дълго поемаше уханието им.
Отпускаше глава на гърдите му младата жена, потъваше в ясния ѝ поглед Христо и едва чуто отронваше:
-Страх ме е, страх ме е да те стисна, Генке...Да те не заболи...Затуй диря плитките ти.
После въздишаше- тъй, сякаш планина бе слязла в гърдите му... Кое, кое е по-силно на тая земя?...Кръвта ли, дето сбира хората или другото, дето не пита де да иде, ами кара човек без дъх да остава и душа му волна да запее във висините?
Накрая излизаше навън и хвърляше взор към братовия си имот. Че от месеци не бе срещал взора на Драган и лоши думи за него се зачуваха...Променил се нравът му, за чуждото зажаднели очите му и все към големия град го теглело.
***
Христо върза люлката на детето под лозниците и се загледа към бора в двора си. Следобедът ухаеше на прясна смола, няколко врабчета се боричкаха в клонаците, а досами високите вейки два синигера се надпяваха, сякаш прославяйки пролетта.
Генка пое пеленачето в скута си и очите ѝ потънаха във влага.
- Нашият син- погали детето Христо.
После го взе в ръцете си и вдигна момченцето пред взора си:
- Тази рожба да ми запази Господ, друго от живота не искам.
На следващия ден кръстиха детето в църквата. Нарекоха го Стоян...Да отстоява на всичко, що среща в пътя си.
Малко преди жътва Драган се прибра от града. Затвори се в имота си и все по рядко го срещаха из село. Само привечер се обличаше по градски, поемаше към пивницата и се прибираше по тъмна доба.
Един следобед хората се затълпиха към мегдана.
Кунчо гърбавия, де живееше в края на Горната махала тичаше из село, спираше пред всеки вратник и надуваше глас:
-Ееееей, сватба иде! Голяма сватба. Невеста от града ще влезе в село!
-Що?- питаха се някои- Що иде, Кунчо?
- Невеста от големия град ще докара Драган- запъхтяно отвръщаше гърбавия.
Един файтон спря досами селския дюкян. Драган излезе от вътре и се запъти към новодошлите. Погледна към младата жена, която му се усмихваше от високото и галантно ѝ подаде ръката си.
Спогледаха се до него мъже и жени, капнали от кърската жега и вдигнаха недоумяващо рамене.
-Коя, коя е невестата?- питаха се други, а Кунчо не спираше да шепне в множеството:
- Градско момиче, от столицата иде. Голям човек бил баща ѝ, до министъра стоял. С пагони.
Непознатата хвана дланта на Драган, после се подпря на него и слезе от файтона. Погледна някак уморено насъбралото се гъмжило и като направи усилие да се усмихне, закуцука облегнала глава на рамото на избраника си.
Поклатиха глава някои от селяните, побутнаха се скришом с лакти. Други зашушукаха сякаш на себе си:
- Заради парите...Заради тях е...
Дни по-късно братът на Христо извика у дома си наследниците на четирите си лели. След дълги увещания и уговорки откупи щедро повечето от половината им имоти и замина за столицата.
Седмица подир туй докара ратаи и ги настани в делът от бащиния си дом.
Половината от всичко, що бе придобил Въло Чемшира се изпълни с непознати и чужди люде.
Следва продължение...
© Ивита Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дани, благодаря ти, приятелю!☺
-
Ивита! Благодаря ти за приземяването. Чакам с търпение ...
-
Готова е, Наде!
Благодаря ти!💗 -
И аз чакам, талантливке.
-
Благодаря ти, Скити! ☺
-
Успях и аз да прочета! Чакам, Иви, чакам продължението! Страхотна си!
-
Таничка! Благодаря ти!
-
Иви става още по-интересно!
Поздравления! -
Радвам се,че така разсъждаваш.Сега много се увличат по фантастиката и разни "философски"теми, но този жив,звучащ като музика език според мен ще остане вечен.Той е близък до корените ни и пази родното.Благодаря ти за пожеланията.
-
Добре дошла на страничката ми, Лидка!
Благодаря ти за коментара. Харесва ми този начин на изразяване, близък ми е. Интересно ми е българското село, независимо от епохата. За съжаление днес то е загинало. Почти. Преди време написах разказ за съвременното българско село, хумористичен. Не съм го споделяла, озаглавих го „ Ти що са бийш, ма?”- като култовата фраза от „Баш майстора”. Понякога човек не знае да плаче ли, да се радва ли...Липсва сериозното във всичко днес. Иначе и сега в българското село има много читави хора, особено от по- възрастното поколение. Хора хрисими и честни. Едно нещо не мога да забравя в тях- очите им. Сякаш на деца.
А от класиците можем само да се учим.
Бъди благословена и много щастлива, Лидка! 💗 -
Мила Ивита,когато прочетох за първи път разказът ти ,веднага си казах -"Гераците".Но при вторият прочит реших,че това не може да бъде имитация.Езикът ти е много непосредствен,образен и увличащ.Защо пък да не се появи един втори Елин Пелин, втори Йовков? Поздравявам те от сърце! Пиши още,ще чакам с нетърпение продължението, а и други подобни разкази.Бог да те благослови и да ти даде вдъхновение.
-
Тони, Роска, Вики, Мини, благодаря ви, момичета!☺
-
Направо много ме завладя с този разказ, не усетих как стигнах до края. И аз като другите, чакам продължението!
-
Става все по-интересно. Следвам.
-
Завладяващо, не ми се искаше да свършва! Чакам с нетърпение!
-
Следя с интерес, Ивита. Аз съм градско чедо, това не е нито хубаво, нито лошо. Това просто е факт и затова ми е много интересно. В главата ми се оформя картина като на филм.
-
Маестро, Стойчо, благодаря ви за прочита и хубавите думи, приятели!
Усмихнат и успешен ден ви желая! -
Като потомствен селянин, защото никога не съм се срамувал от социалният си статус,бих добавил:българското село е като едно семейство, близко до природата и във вечна любовна връзка с него. В селото се оглежда цялото народонаселение,поради факта, че България е била допреди (по-малко и от век) няколко поколения селска страна.
Да,в селското общество потайностите са от ден до пладне...
Сякаш че се връщам в едно идилично време, близко, но и безвъзвратно загубено.
Увлекателно пишеш,Ивита!
Поздравления! -
Признавам си, че селото ми е чуждо, най-вече защото в него анонимност няма,
но ти го описваш така като, дух и характери, че ми припомни гениалния ирландски филм "Ливадата". Най-лошото нещо за селянина е да дели с чужди имотите си. Следя те с огромен интерес. Майсторица си на разказите!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
