Двата бора- втора част

 - Срамота е!- побутваха се се с лакти жените в селото, щом срещнеха Генка.

После зашепваха нещо, обръщаха взор, а тя заситняше по пътя си, свела очи.
 Боже, грях ли е любовта? Онази, де идва на пътя на човек и иска да му върне живота, да измие теглилото му...Грях ли е, грях ли е, кога разбираш що е севда, кога с нея искаш да срещаш дните си?
 Други плюеха в лицето на Христо:
   -От брата си да вземеш! Не що да е, а невеста...Голям, голям е грехът ти!
   Пълнеха се очите на младия мъж и сякаш засядаха сълзите в гърдите му. Искаше да рукнат по опалените му бузи, да отмият калта от хорските думи, що лепнеше върху му.
Кога влезеше в неделната черква, извръщаха сите поглед от него, че грешен бе в очите им, а старият отец Ангеларий не спираше да го насъжда:
   _ Не пожелавай жената на ближния си, нито дома му, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му...
Прибираше се Христо и сякаш насън диреше плитките на Генка. Побеляваха от стискане кокалчетата на ръцете му, кога ги докоснеше. После отпускаше длани и натежаваха косите ѝ в тях. Гаче ли юзди на живота... Доближаваше ги, заравяше лице и дълго поемаше уханието им.
Отпускаше глава на гърдите му младата жена, потъваше в ясния ѝ поглед Христо и едва чуто отронваше:
   -Страх ме е, страх ме е да те стисна, Генке...Да те не заболи...Затуй диря плитките ти.
После въздишаше- тъй, сякаш планина бе слязла в гърдите му... Кое, кое е по-силно на тая земя?...Кръвта ли, дето сбира хората или другото, дето не пита де да иде, ами кара човек без дъх да остава и душа му волна да запее във висините?  

Накрая излизаше навън и хвърляше взор към братовия си имот. Че от месеци не бе срещал взора на Драган и лоши думи за него се зачуваха...Променил се нравът му, за чуждото зажаднели очите му и все към големия град го теглело.
                                ***
   Христо върза люлката на детето под лозниците и се загледа към бора в двора си. Следобедът ухаеше на прясна смола, няколко врабчета се боричкаха в клонаците, а досами високите вейки два синигера се надпяваха, сякаш прославяйки пролетта.
   Генка пое пеленачето в скута си и очите ѝ потънаха във влага.
   - Нашият син- погали детето Христо.
После го взе в ръцете си и вдигна момченцето пред взора си:
   - Тази рожба да ми запази Господ, друго от живота не искам.
На следващия ден кръстиха детето в църквата. Нарекоха го Стоян...Да отстоява на всичко, що среща в пътя си.

Малко преди жътва Драган се прибра от града. Затвори се в имота си и все по рядко го срещаха из село. Само привечер се обличаше по градски, поемаше към пивницата и се прибираше по тъмна доба.
   Един следобед хората се затълпиха към мегдана.
Кунчо гърбавия, де живееше в края на Горната махала тичаше из село, спираше пред всеки вратник и надуваше глас:
   -Ееееей, сватба иде! Голяма сватба. Невеста от града ще влезе в село!
   -Що?- питаха се някои- Що иде, Кунчо?
- Невеста от големия град ще докара Драган- запъхтяно отвръщаше гърбавия.
  Един файтон спря досами селския дюкян. Драган излезе от вътре и се запъти към новодошлите. Погледна към младата жена, която му се усмихваше от високото и галантно ѝ подаде ръката си.
Спогледаха се до него мъже и жени, капнали от кърската жега и вдигнаха недоумяващо рамене.
   -Коя, коя е невестата?- питаха се други, а Кунчо не спираше да шепне в множеството:
   - Градско момиче, от столицата иде. Голям човек бил баща ѝ, до министъра стоял. С пагони.
   Непознатата хвана дланта на Драган, после се подпря на него и слезе от файтона. Погледна някак уморено насъбралото се гъмжило и като направи усилие да се усмихне, закуцука облегнала глава на рамото на избраника си.
Поклатиха глава някои от селяните, побутнаха се скришом с лакти. Други зашушукаха сякаш на себе си:
   - Заради парите...Заради тях е...

Дни по-късно братът на Христо извика у дома си наследниците на четирите си лели. След дълги увещания и уговорки откупи щедро повечето от половината им имоти и замина за столицата.

Седмица подир туй докара ратаи и ги настани в делът от бащиния си дом.
Половината от всичко, що бе придобил Въло Чемшира се изпълни с непознати и чужди люде.

Следва продължение...