31 mar 2019, 20:30

Двата пътя

1.1K 0 1
1 мин за четене

      Хитър Петър трябвало да отиде по работа в града. Било ясна лятна утрин и той решил да вземе внука си – Асенчо за компания. Вместо да тръгнат по широкия и равен път, по който всички селяни минавали, хитрецът избрал другия път през гората.
       Вървели, вървели и видели големи отпечатъци от мечи лапи.
-    Дядо, виж каква голяма мечка е минала оттука – внучето уплашено 
посочило следите на дядо си. Защо не хванахме другия път, оттам никога няма да мине мечка?
-     Потрай малко и ще разбереш.
     Пътят станал стръмен и преминал в тясна лъкатушеща пътека. Птичките 
пеели, навсякъде ухаело на цветя.  По едно време забелязали горски ягоди. Внучето и дядо му се спрели и похапнали.
-    Ех, дядо, ама вкусно беше. По другия път нямаше да намерим и пукната 
ягодка. 
     Вървели, колкото вървели и пред тях се открила поляна отрупана с гъби. 
Хитър Петър напълнил торбата с гъби и продължили нататък.
Най-сетне стигнали града. Отбили се на пазара и продали гъбите. С 
парите дядото купил на внучето си книжка. Свършили и другата работа, за която били тръгнали. Радвал се Асенчо и като се прибрали, разказал на всички за невероятното пътуване.
  Вечерта като седнали на софрата, Хитър Петър попитал внучето:
-    Е, Асенчо, разбра ли защо тръгнахме по стръмния път?
-    Разбрах, дядо. По другия път щеше по-леко да се върви, но нямаше 
нищо да намерим. А по горския път видяхме толкова неща – мечи следи, ягодки и гъбки.
-    Ха, така, мойто момче. Прочети тази книжка, та да научиш и за други 
чудни пътища. Така животът ти ще стане по-интересен, а кой знай, може и да спечелиш нещо.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлан Тонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна приказка! Но това не е Хитър Петър, а Мъдър... Димитър, да речем

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...