Двата пътя

      Хитър Петър трябвало да отиде по работа в града. Било ясна лятна утрин и той решил да вземе внука си – Асенчо за компания. Вместо да тръгнат по широкия и равен път, по който всички селяни минавали, хитрецът избрал другия път през гората.
       Вървели, вървели и видели големи отпечатъци от мечи лапи.
-    Дядо, виж каква голяма мечка е минала оттука – внучето уплашено 
посочило следите на дядо си. Защо не хванахме другия път, оттам никога няма да мине мечка?
-     Потрай малко и ще разбереш.
     Пътят станал стръмен и преминал в тясна лъкатушеща пътека. Птичките 
пеели, навсякъде ухаело на цветя.  По едно време забелязали горски ягоди. Внучето и дядо му се спрели и похапнали.
-    Ех, дядо, ама вкусно беше. По другия път нямаше да намерим и пукната 
ягодка. 
     Вървели, колкото вървели и пред тях се открила поляна отрупана с гъби. 
Хитър Петър напълнил торбата с гъби и продължили нататък.
Най-сетне стигнали града. Отбили се на пазара и продали гъбите. С 
парите дядото купил на внучето си книжка. Свършили и другата работа, за която били тръгнали. Радвал се Асенчо и като се прибрали, разказал на всички за невероятното пътуване.
  Вечерта като седнали на софрата, Хитър Петър попитал внучето:
-    Е, Асенчо, разбра ли защо тръгнахме по стръмния път?
-    Разбрах, дядо. По другия път щеше по-леко да се върви, но нямаше 
нищо да намерим. А по горския път видяхме толкова неща – мечи следи, ягодки и гъбки.
-    Ха, така, мойто момче. Прочети тази книжка, та да научиш и за други 
чудни пътища. Така животът ти ще стане по-интересен, а кой знай, може и да спечелиш нещо.