Емоционалното влюбване е като емоционалното изчукване. Събличаш душата си, изваждаш го това сърце с две ръце на показ, казваш му да се изпъчи така, че да направи впечатление, оставяш го самичко, за да се възползват от него, да му платят с любов и да го захвърлят като полуфабрикат, който има липса на какъвто и да е било вкус.
Къде ли отива любовта след като се самоубие...?
Сигурно се разхожда по нашите стъпки, по резките магистрали, където оставихме мечтите си, избягва ресторантите, в които се смеехме и напивахме, брои звездите вместо нас, не прави секс за успокоение, обува си чорапите когато и е студено и ритуално хвърля сол през рамо, за да не и се случим отново.
Та, емоционалното влюбване е като скърцането със зъби по време на мокър сън. Ахаааа... да стигнеш до края и се събуждаш от гадния звук, който ти напомня, че сексът е мираж и изход никакъв няма.
Спомням си онзи ден, в който гонехме уморените чайки, съзерцавахме голия плаж и се опитвахме да събудим заспалото пламъче в един кита ...