- Арчи, момчето ми, прибираме се, ела тук!
Арчи замръзна на мястото си. Устата му едва побираше меката гумена топка, която правеше физиономията му да изглежда щастливо усмихната. Наведе леко глава от което кожата над очите му се сбърчи. Не го изпускаше от поглед.
- Арчо, на теб говоря! Отиваме да купим една лула. Тръгвай!
Козината на Чешкия Пойнтер стоеше остра и слепната от януарския студ. Около муцуната му побелелите косъмчета стърчаха като висулки. Кучето се огледа встрани. Нямаше никого. Едва развиделяваше. Сведе още по-ниско главата си и ушите му започнаха да се полюшват от бавната походка.
- Ех сега, някой ще помисли, че си грохнал старец, защо се влачиш така?
Арчи се изравни със стопанина си и го подмина без да погледне. Знаеше пътя наизуст. Всяка сутрин излизаха по тъмно. Григор не можеше да спи. Тази година Януари беше доста мек. Арчи харесваше снега. Играеше си с него като малко паленце. Григор, обаче много внимаваше да не го простуди. Миналата година едва оцеля. На почти три ...