Години наред войната изпепелява душите на хората!

Мъжете гният и мрат на фронта, а по селата изнемогват - няма работна ръка!

За прехраната на многолюдната челяд се грижат бабите.

Между буренясалите синори само старци и млади невести превиват кръст!

Стопаните, които не могат да смогнат, наемат от града невръстни деца за пастири.

Дядо Сево, бащата на моята баба, един пазарен ден се връща вкъщи, с нов аргатин.

Баба Деля, съпругата на дядо Сево, месейки тестото, разпита чирака от де е, що е...

- От Куру чешме, ама от години слугувам в Айденлар...

(Пауза).

- Майка, баща?...

- Умряха от болест...

(Пауза).

- Братя, сестри?

- Шестима...

(Пауза).

- Как те викат?

- Митю.

- По баща?

- … Ганю се казвал! И съм неграмотен, и не ме питай повече, щото не знам...

„С ченгел да му вадиш думите... боботи и те гледа кат звяр! – си рекла баба.

Вечерта, когато си лягат, не издържа и изкъсо подхваща дядо Сево:

- Де го намери тоя?

- На пазара, де...

(Пауза).

- От тоя хаир няма...

- Нали искаш чирак!...

- Искам чирак по реда си…

- Хем сърби, хем боли

- Тоя не го бива, ще батиса животните…

- Да млъкнеш – теб угода няма! – рече дядо Сево и обърна гръб.

Баба Деля млъкна, и за кой ли път се оказа права.

Митю чиракува от ден до пладне – не дочаква и Димитровден!

*

Една вечер дядо Сево гледа задниците на воловете целите в кръв…

- Откъде тая кръв по бутовете на животните?

- От тях...

- Как така!

- Като вирнат глави, цял ден не спират…! Вечер ги храни по-малко…

- Ти акъл не ми давай!...

- Заранка са наядени и не щат да пасат… Разсипах се да ги фиркам...

- Накрая ги стигна и ги разкърви!

- Не ги стигнах...

- !...

- Гръмнах 5- 6 пъти да спрат, ама, без да ща, съм улучил...

- Бе, ти акъл имаш ли в главата, как така ще гърмиш стоката!

Заши му един по врата и се захвана да пълни с лайна раните...

*

Митю се оказва рядък стрелец - слага пъпеш на рога на вол и от 50 м. улучва!

От двайсетина метра пък уцелва със завързани очи!

- Късмет е да си имаш за чирак такъв бабаитин – подхилкуват се комшиите.

- На човек не прилича, ама сербезлия – не пропускат невестите.

- Случи на чирак наш Сево – съчувстват родата.

- Тоя хаирсъзин ни изтрепа хайванчетата – насосва баба Деля.

Като чирак у дядо Сево, Митю извършва първата си по-голяма кражба!

Пасейки животните в Хайдаркаръ, напада и ограбва богат пазарджия от Чемурлий.

След този грабеж баба Деля му пълни торбата с хляб и набързо си вземат „сбогом“…

Митю пък ù дарява един краден алтън, за спомен и да се скитасва с приказките!

Баба Деля въздъхна тежко и с облекчение го прекръсти за „Бог до го пази!

А хлапакът нарами торба и потъна в тъмната Ени кория!...

*

С „изчезването” на Митю отдъхна и селото!...

Скоро тръгват слухове къде, кога, кого и как е ограбил или убил!

Появява се където не го сееш - неочаквано и навсякъде!...

Ходи като жена с коси до рамене и целият опасан с патрондаши.

Граби и убива като за последно: „на път и под път, кьораво и сакато, живо и умряло”!

Властта пропищява – вижда се в чудо!

Славата му на разбойник тресе цялата държава!...

Но истината за Митю Ганев, както обикновено се случва, е по-различна!

За властта - разбойник, за бедните хорица - желана опора.

Митю помага на фукариите да замогнат, да си купят вол, крава, кон или магаре…

При най-малкото издевателство над беден или съпротива, стрелял на месо…

Предвижвал се пешком, нападал денем и нощем, зиме и лете...

Изключително хладнокръвният и дързък конспиратор трудно правел грешки...

И двете грешки, допуснал през краткия си двайсет и пет годишен живот, били фатални!

*

Години наред четата му била само от трима души, а всявала страх за стотици...

Полицията била принудена да завардва със седмици цели региони…

Накрая се включват и военни подразделения от Хасково!...

Предприемат ограничителни мерки за населението, както при военно положение…

Забраняват на селяните да вземат храна, когато отиват по нивите…

Така разбойниците щели да огладнеят и сами да се предадат!

Полицейски фантазии - ятаци спасявали Митю от всякакви коварни засади…

В подкрепа на разбойника се обявява и земеделският депутат Коста Янчев!

През трите месеца на чиракуване у дядо Сево, кмет на селото е бил бай Коста.

Така че двамата с Митю се знаели отпреди години…

Тази позиция на Коста Янчев е една от причините за зверското му убийство…

Дядо ми, Кольо, съратник на Коста Янчев, също е помагал на Митю.

Саите до Веран чешме били удобно място за отсядане и нощуване…

Често в района на Старите лозя храна му носи и дядо Сево.

Не закъсняват и комунистите да внедрят „свой” човек в четата!

В резултат, Митю прикрепя четата си към отряд „Хр. Ботев” и го правят член на БКП.

Целта е ясна: неуловимият и безстрашен разбойник да работи за тях…

Повече от седем години изключителният стрелец живее над законите в държавата…

По ханове и пазари, по панаири и сборове, певци песни за него пеят.

Песните са преразказ на събитието - дори когато убива, за Митю лоша дума не се казва …

Накрая, обграден от хилядна войска и полиция, с 9-тима четници, той издържа цели 6 часа!

Камион, натоварен с избити военни, предхожда 9-те набучените на щикове глави!...

Така преминават през Хасково под звуците на военната духова музика!

Пред очите на деца и възрастни!...

За назидание и поука, началникът на Хасковския гарнизон заявява пред войниците:

- Макар и врагове, вие трябва да вземете пример от тяхната геройска смърт!

По-късно биографите ще го нарекат „Последният войвода“ и „Българският Робин Худ“!

*

През ранните години полицията успява да залови един от верните му ятаци.

С конвой от един стражар го препращат пеш до Кърджали.

На около 20 км. от Хасково арестантът иска почивка и спират в храсталаците край пътя.

Митю бил предупреден от негови хора за конвоя и ги причаква от засада.

Прицелва се, поставя на мушка стражаря и му нарежда да се предаде.

Приклекнал полицаят, без да трепне, открива огън!

С един-единствен изстрел Митю го прострелва и захлупва по очи…

Излиза от прикритието, развързва арестанта и на тръгване с крак обръща трупа.

Внезапно захвърля оръжие и скосен се свлича на колене:

- Какво направих!... Не знаех, че от немотия си станал полицай! – прошепна разбойникът.

Застреляният униформен бил дядо Сево - последният стопанин, от когото ял хляб…

*

Тримата четници набрали полски цветя и закичили мъртвеца…

Митю спрял първата случайно минаваща каруца, натоварили убития.

Турил в пазвата на мъртвеца шепа жълтици…

Дал още шепа на каруцаря и поръчал да предаде на баба Деля:

- Убих го погрешка... Сторих голям грях… беше свят човек!...

И това е първата грешка на разбойника!

Втората, (историята с глухонямото овчарче), се оказва фатална за самия него!...

*