Времето беше прекрасно. Пурпурен залез над заоблени хълмове, щедро оцветени с всички есенни цветове. Слънцето сякаш беше решило тази вечер в тяхна чест да топли доста повече, отколкото се полагаше за това време на годината. Затова всички седяха само по тениски на открито, на голямата южна тераса и се наслаждаваха на красивата гледка, хубавата музика и изисканите питиета. Мартин се беше погрижил тази вечер изисканите питиета да бъдат в изобилие. Не беше се виждал с приятелите си от гимназията поне 20 години. Имаха да си разказват много-много... Случки, събития, радости, тъги, успехи, неудачи...Натрупаните у тях през годините несподелени спомени сега изведнъж се отприщиха, нахлуха неудържимо като порой и изпълниха околното пространство с оживени разговори и смях...
Каскадите на Бенджамин, огромният котарак на Мартин, придаваха допълнителен колорит на атмосферата. Атмосферата на партито бавно, но сигурно се нагорещяваше – разговорите ставаха все по-гръмогласни, музиката – все по-силна, ко ...