Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...

Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали на широко място и играели хора.

Тази мома се казвала Божура и била лична. Височка, здрава, хубава... Такива се ценяли момите. А като се хванела в челото на хорото, всички и се радвали! И дядо все гледал да е до нея. Хич не се притеснявал, че стига едва до раменете ѝ!

Скоро забелязали това другите и започнали да му се присмиват. Но не той, а Божура се засрамвала. Като го виждала, че се хваща до нея, пускала се от хорото и се премествала на друго място. Ала дядо все по нея!

Веднъж я издебнал сама и така ѝ казал:

- Божуро, ти оти бегаш от мене?  Я те много харесвам.

А тя му отговорила:

- Мите, Мите... Погледни се, колкав си!

А той се изпъчил:

- Ако съм толкав! Нема фенерите у градо да палим, я...

Тогава в близкия град по улиците имало фенери на газ. Намирали по-висок човек да ги пали вечер. Зер, няма да носи стълба все с него!

И продължил:

- Божуро, я те сакам, жена да ми станеш!

Тя се засмяла и му обърнала гръб.

Дядо не се отказвал лесно и при всяка сгода все ѝ предлагал. Но тя – не, та не...

Като не ще с добро, той решил да я краде. Уговорил двама другари да дойдат с него. Намерили каруца с кон, взели голям чувал и въже, и една вечер започнали да дебнат край дома на момата. Знаели, че всяка вечер  излиза да напълни стомните  от близката чешма.

Така и станало. Изчакали да се наведе над чешмата, приближили тихо отзад и нахлузили чувала на главата ѝ.  Божура се стреснала и надала вик на уплаха. После замахнала с едната стомна и цапардосала единия от насилниците. Стомната се счупила. Ала били трима... Другите вече успяли да преметнат въжето около нея и да го стегнат в примка.  С дружни усилия я вдигнали и положили в каруцата.

Тя обаче не се предавала. Вече се окопитила и нали си била якичка, надигнала се, отметнала чувала и ги разблъскала. Понечила да скочи от каруцата, но кракът ѝ се заклещил между дъските и увиснала. Единият от дядовите другари се развикал да потеглят и се канел да шибне коня. Но дядо му взел камшика, скочил пред коня и им казал да я вдигнат. Така и направили. Помогнали ѝ да се изправи и я пуснали да си върви по живо по здраво.

На другия ден, дядо със свито сърце и увиснал нос отишъл у тях.  Баща ѝ го пресрещнал на двора и се нахвърлил върху него:

- Чекай, мискинин с мискинин, да видиш, как се краде мома!

Божура чула и излязла навън. Казала:

- Немой, тате! Да си каже оти е дошъл!

Влезли.  Дядо се разкаял за стореното, ала пак настоял да се ожени за нея.

Умували цяла вечер. Баща ѝ се притеснявал, че сега вече никой няма да я иска. Крадена ли е веднъж момата, трудно се омъжвала после. А и Божура внезапно започнала да гледа по-благосклонно на него. Нали проявил милост и я спасил от по-лошо развитие на нещата предния ден... Съгласила се.

...Минали години. Родили им се деца. Живеели бедно, но не гладували, защото и двамата били трудолюбиви. Имали си някоя нивица, две крави, които давали мляко, орали и дърпали колата.

И тогава дядо Димитър се научил да посещава кръчмите. Уж на приказка, а понякога се връщал пиян. Баба Божура го хокала, но той си бил своенрав човек и не се трогвал много, много...

Било през лятото. Дядо окосил ливадата, сеното изсъхнало добре, оставало да се прибере само. Заранта приготвил колата, въже, вили, гребла... Баба се захванала с  ядене за полето и не била готова още. Докато стигне, той решил да прескочи до близката кръчма -  ей така, на крак... Ала там намерил и други. Приказки... ха една на крак, друга на крак... настроил главата! После... лесно се взимат решения! Приятелите го уверявали, че денят е голям, ще се прибере сеното. Той се съгласявал, докато съвсем се нарязал! Накрая всички си заминали, само дядо останал да си допива…

Баба приготвила яденето, напълнила една кошница и всичко било готово да тръгват. Ала дядо  липсвал. Досетила се къде ще да е, но се надявала да се върне бързо. Час, два... няма го. По едно време започнали да се надигат облаци в небето. Тя с тревога ги следяла, защото колко му е скоро да се изсипе пороен летен дъжд! Ще намокри сеното, ще се съсипе...

Не издържала и право в кръчмата. Тогава жени било рядкост да влизат там, но тя си имала ясна цел. Трябва да се излиза на полето по най-бързия начин...

Дядо бил толкова пиян, че едва се държал на стола.

- Мите, бре! Що си направил, пияницо! Ставай да вървиме, оти даждо ей сега че заиде! – задърпала го тя.

Дядо изломотил нещо неразбрано и ударил чело в масата. Огледала се безпомощно  и се почудила, що да стори. Почудила се, почудила се, пък решила да действа. Подхванала го през кръста и го повлякла навън. Едва излезли през вратата... Но той хептен подгънал крака. Бре! Какво да прави! Жив човек се не виждал наоколо. Къде ти в това усилно работно време, хора да се мотаят по улиците...

Тогава го хванала  за раменете, изправила го, а после се поднавела и го заметнала през гръб! И право вкъщи... Дядо, макар и дребен, си тежал... но и тя си не поплювала!

Внесла го в двора, поставила го да седне до зида на къщата, а той се килнал на едната страна. Невъзможно било да тръгват! Озърнала се, съзряла до бунара пълната каца с вода, която се закисвала от няколко дни там, вдигнала дядо втори път, и без да го изпуска от ръцете си, потопила го целия в нея! Водата стигнала до брадата му. Той усетил и започнал да се съпротивлява, размахвайки ръце. А тя го хванала за косите и топнала цялата му глава! Повторила, потретила...

Това вече наистина подействало. Дядо пръхтял като кон и плюел вода от устата си. Постепенно започнал да осъзнава какво става. Успял да се изправи на крака, но навън не можел да излезе. Замолил се:

- Божуро! Че се удавим у тая каца! Я, да ми дадеш стол да стапим, оти не мога да излезнем оттука...

Ала тя се не трогвала.

- Да се удавиш, пияницо ниеден! Защо ми е таков маж, като тебе! – и започнала сама да впряга кравите в колата.

Дядо продължил да прави опити да се измъкне от кацата. Междувременно водата си свършила работата и той се ободрил дотолкова, че успял да се преметне и изхлузи на земята. А тя го наблюдавала с едното око и се подсмивала. 

Дядо се изтръскал като мокро куче от водата, после влязъл вътре, преоблякъл се и бил готов.

На ливадата пристигнали чак на обяд. Баба кара колата, а дядо седи на пода зад нея. Хората ги видяли и се зачудили:

- Божуро, оти Мите седи зад тебе? Па и пребледнел...

- А... малко е болен он... – отвърнала тя.

- Е па… като е болен, води го на доктор!

А тя се засмяла:

- Море... я  сам му най-арен доктор на него!...

От тогава дядо Димитър престанал да пие.

А баба Божура живя до 102 години!