Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали на широко място и играели хора.
Тази мома се казвала Божура и била лична. Височка, здрава, хубава... Такива се ценяли момите. А като се хванела в челото на хорото, всички и се радвали! И дядо все гледал да е до нея. Хич не се притеснявал, че стига едва до раменете ѝ!
Скоро забелязали това другите и започнали да му се присмиват. Но не той, а Божура се засрамвала. Като го виждала, че се хваща до нея, пускала се от хорото и се премествала на друго място. Ала дядо все по нея!
Веднъж я издебнал сама и така ѝ казал:
- Божуро, ти оти бегаш от мене? Я те много харесвам.
А тя му отговорила:
- Мите, Мите... Погледни се, колкав си!
А той се изпъчил:
- Ако съм толкав! Нема фенерите у градо да палим, я. ...