Дядо Йоцо се премени, вдигна високо знамето и бодро тръгна да посреща еврото. Той не беше като онзи Йоцо! Той отдавна беше свободен – така му казваха постоянно! Толкова свободен, че можеше да ходи навсякъде, например из Европа, тя беше вече негова свидна майка закрилница – също така му казваха! Само дето не му достигаха едни пари към пенсията. И преди време, когато беше по-млад, все си мислеше: „Анджак сега ми трябваха парите, ама…“
Положението обаче скоро щяло да се промени – така му казваха. И след толкова колебания за или против, дядо Йоцо се бе отдал на тази Европа и бе разтворил сърцето си за тази надежда! Всъщност, малко си приличаха с онзи дядо, онзи гледаше, ама не виждаше, а този – чакаше, ама не знаеше какво го чака!
И така, дядо Йоцо, пременен и натъкмен тръгна към…чакалнята! Така му казваха, че на, още малко и…, всеки момент, аха-аха да влезем в чакалнята за това лелеяно евро. И понеже дядо Йоцо вече не можеше да чака така бездейно и тръгна сам, величествен и неповторим! Съ ...