Дядо Матейчо

Нощта беше топла и влажна. Тя застана в мрака, направи крачка, втора - спъна се. Изруга под носа си, по-ядосана на себе си, отколкото на необятната тъмнина. Облегна се на перваза на прозореца и се загледа в небето. Звезди, звезди, звезди! Спомни си всеки път, когато със стария дядо Матейчо отиваха на покрива и наблюдаваха малките трептящи телца. Той ù разказваше различна легенда, мит, съхранил в себе си много повече истина за живота, отколкото някой можеше да си представи. Това беше неговият начин за общуване, за споделяне, даваше ù ценни съвети и поуки, без които тя не би могла да се справи. И всичко това закодирано в картата на безкрайната галактика. Изведнъж в  съзнанието ù изникнаха въпроси, присъщи по-скоро за малко дете. Колко ярко светят  трептящите телца? Как ли са се покатерили на небето? Колко са на брой? Бързо започна да рови в ума си, откривайки най-нелогичните обяснения. Изнизаха се купища отговори, истории, легенди, та дори за момент ù проблеснаха физични формули. Нищо,  нищо! Нищо не бе в състояние да задоволи гладното ù съзнание. Нямаше го и дядо Матейчо, за даде мира на буйния ù ум. Започна да крачи из разхвърляната стая, да се спъва из разпилените дрехи и обувки, вглъбена в собствените си мисли. Седна на ръба на леглото и отново погледна към прозореца, слънцето вече беше покорило хоризонта,  пронизвайки я в кафявите очи. И сякаш в този момент всичките ù разсъждения изчезнаха, бяха заличени от утринната мъгла. Реши - няма грешни теории, във всяко  казано и изречено нещо се крие частица истина, дори да е с големината на песъчинка. Съзнанието няма граници и щом един човек го е приел за истина, реалността не бива да го ограничава. Притвори очи и се отпусна бавно назад, нещо леко прободе гърба ù, най-вероятно портмонето ù, та  може би дори куп учебници, това не я притесняваше, тихо затвори очи и се отнесе в света на сънищата, където нямаше значение дали е ден или нощ, по небесния таван винаги блещукаха ярките игриви звезди. Дядо Матейчо седеше до нея, бяха се покачили по звездната стълба, на път да открият нови истини и макар и вече само в сънищата ù, той не преставаше да ù показва правилната посока, да я кара да си задава правилните въпроси,  чрез които отговори насочваше блуждаещо ù съзнание по пътя на щастието.