Дядо Стойчо в поликлиниката - ІІІ част
... Трябваше да преспи тук, нямаше избор - добре, че беше си взел шубата, та с нея да се загърне. Седна на една пейка, подпря се и понеже беше много изморен бързо се унесе в дрямка. Когато се събуди вече се развиделяваше. Той беше изгладнял, понечи да си вземе храна от торбата, но нея я нямаше. Огледа се наоколо, отзад, отстрани, но не. Нямаше я. Не, че имаше нещо в торбата, освен боклуците, които беше събрал по пътя и беше забравил да ги изхвърли, но му се свидеше за манерката. Тя му беше спомен от фронта, пазеше я толкова години. Но, нейсе.
Добре, че беше предпазлив човек и беше скътал една десетачка в левия си чорап, ей така - за всеки случай. Извади дядо Стойчо десетачката, с която трябваше да си купи билет за връщане в селото. До градчето му трябваха пет лева и оттам до село още два, общо седем лева. Така си правеше сметка дядото, че ще му останат и за закуска. Не беше хапвал от вчера на обяд, стомахът му се свиваше, сякаш го чегъртаха с лъжи ...