Дяволски очи

Тя влиза в клуба и всички се обръщат. Има нещо необикновено в нея. Не е най-високата, нито пък най-красивата. Но има нещо, което кара всички мъже да я желаят, а жените да мечтаят да са като нея…

   Късата черна рокля, тъмните къдрици, стигащи до кръста, червеното червило, да, те привличат, но не, не са те. Има нещо друго, което те омагьосва, което не ти позволява да отместиш очи. Тя не е като другите, тя не е обикновена, Тя е опасна. И това се вижда в погледа ù. Не просто предизвикателен, а нещо повече, което не може да се опише, но то те омайва и запленява. Дяволски поглед, попаднеш ли в неговия плен, оставаш неин затворник, тя е жена-дявол. Тя няма да те допусне до себе си, но няма и да премахне силата си над теб. Просто ще те погледне и ще останеш безсилен…

   Пускат любимата ù песен и тя танцува. Всички спират, за да я гледат и на нея ù харесва. Свикнала е да няма конкуренция. Очите, вперени в дяволското ù тяло, само я подтикват да продължава. Но тя всъщност го прави за себе си. Обича просто да е там, в центъра, да пуснат нейната песен, да танцува и да се прави, че не вижда всички погледи. А те са под нейната власт. Може да смаже всички, може да ги накара да се влюбят в нея, може и да ги пощади. Те зависят от нейните желания.

   Но както всяка вечер, тя ще танцува сама и ще ги подлуди. Мъжете ще останат в нейния плен, ще желаят да бъдат нейни роби, дори и само за една песен, но тя няма да им позволи. Просто ще ги омагьоса с един поглед и ще си отиде. Дяволска жена. Побърква умовете, завладява съзнанията. Няма спасение пред нейната сила.

   Песента ù свършва. Тя пристъпва, готова да си отиде. И тази вечер няма да избере никого, измъчва ги, харесва и да си играе с тях. Но започва следващата песен, а тя още е тук…

   “Чии са тези дяволски очи? Защо не мога да си тръгна?” Те са черни, по-тъмни от нощта и този път не са нейните. Кой е той ли? Може би поредното лошо момче, плейбой или просто нейният Дявол. Но сега тя е под негова власт. Очите не помръдват, телата се приближават, ръцете се докосват, а дори не си знаят имената. “Кой е той?”, питат жените с любопитство, а мъжете със завист, но никой не знае. Дори тя не знае. Те са непознати, но не се отлепят един от друг. Сякаш са магнити, които не могат да се отделят. Сякаш са родени, за да танцуват заедно. Никой не е виждал такава магия, всеки момент ще избухне огън, всички са затаили дъх. Но те просто продължават да се докосват с очи, с ръце, с устни, без дори да си проговорят. Скандализират всички, но това не ги интересува. Непознати, не. Те са се познавали цял живот. Знаят го, очите го знаят…

   Тя остава и за следващата песен с него, и за по-следващата, до сутринта може би, а може би и след това… Просто защото той е нейният Дявол, той я завладя. И тя него…