Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк седяха под клоните на чинара, където се бяха скрили от дъжда, който валя допреди малко и мълчаливо се наслаждаваха на великолепната дъга, появила се преди минути.
"Колко красива дъга" - помисли Гар Ван и се усмихна.
"Истинските приятели са тези, с които ти е приятно да споделиш тишината" - помисли в същия момент Но Щен Вълк и се усмихна.
"За да видиш дъгата, трябва преди това да се примириш с дъжда" - помисли си също тогава Ко Та Рак и изтръсквайки малко вода от лявото си ухо се усмихна и той.