Дъх на сладолед

Беше слънчев летен ден. Подухваше лек вятър с мирис на море.. Анна стоеше точно срещу плажа, под чадъра замислена и втренчена в един сладолед.Тя хвана с ръце главата си и дълбоко се замисли. Мислите ѝ бяха съсредоточени върху двама мъже, които бяха специални за нея. Триж и Алек. Триж беше влюбен в нея, а тя бе влюбена в Алек. Триж беше готов на всичко за Анна, толкова много я обичаше. Даваше всичко, за да бъде тя щастлива. Винаги беше готов за нея. А Алек.. Той беше своенравен. Рядко търсеше Анна и по този начин я караше да се влюбва все повече и повече.. Щом той я потърсеше, тя веднага хукваше при него. Беше като болна. Изпитваше наслада и от двамата, но единият винаги я пленяваше повече.
Според нея мъжете се делят на два типа както сладоледа - ванилия и шоколад. Ваниловите са най-сладки и вкусът им винаги е еднакъв. Ванилов сладолед можеш да си позволиш винаги. До като шоколадовите - те са неустоими. Горчивината им придава толкова много вкус и ненаситност, че да не можеш да им се насладиш цял живот. Шоколадовият сладолед е с специфичен вкус. Същото е и при мъжете. Едните са много красиви и сладки, чаровни и любезни, готови на всичко за теб, а другите - другите направо те оставят без дъх. В тях има горчивка, която цял живот да разгадаваш! Цял живот да я вкусваш и да ти се дояжда все повече и повече... Но не винаги да успяваш, да я вкусиш...
Докато размишляваше, телефонът ѝ звънна. Анна се усмихна. Кой ли можеше да е?